Избрахме лешояда за най-грозното животно

Иран и цената на конфликта

Белоглавият лешояд изчезва от българските земи в края на 60-те години, обаче се самовъзстановява в края на 70-те в района на резервата "Вълчи дол" в Източни Родопи. Резерватът е създаден тогава именно заради тях. През 80-те започват дейности по опазването на лешоядите, които по-късно се превръщат в професионално поприще за хора от организациите БДЗП и Зелени Балкани.

През 90-те започва голям проект на БДЗП с подкрепата от Българо-Швейцарката програма за опазване на биоразнообразието и видът е възстановен до 30 двойки. След 2000 година дейностите по опазването продължават, подпомагани от различни донори и проекти и днес в Източни Родопи има над 70 двойки.

Отделно от това през 2010 започва връщането на вида с птици внесени от Испания на няколко места в Стара планина (Котел, Сливен, Централен Балкан и Врачански Балкан) и Кресненския пролом от Зелени Балкани, Фонд за дивата флора и фауна и Дружеството за защита на хищните птици. На тези места вече общо гнездят над 10 двойки. Така общата популация на вида в България през 2015 достигна над 80 двойки от 0 в края на 60-те години.

В началото на ХХ век в България вероятно са гнездили между 6 000 и 10 000 двойки белоглави лешояди, които са изчезнали предимно поради употреба на отровни примамки за борба с хищни бозайници (вълци, чакали, лисици).