Биолози създадоха кокошка-динозавър

Манипулации с белтъци върнаха на пилетата облика на техните древни предци, които повече приличат на динозаври. Учените се готвят за нови опити с бозайници и разсъждават за възможността за създаване на нови видове животни, пише "МегаВселена".

Биолози от Чикагския университет в Илинойс създадоха кокоши ембриони с „лицева“ част на динозаври вместо обичайните клюнове, става ясно от изследване, публикувано в сп. Nature.

За тази цел било необходимо да се измени работата само на два белтъка. Необичайният експеримент разказал много за еволюцията на живота на Земята.

Учените се готвят да го повторят с бозайници и да надникнат в миналото на животинското царство. Освен това се появява възможност за създаване на нови видове животни, които не се срещат в природата.

Авторът на изследването, палеонтологът Бхарт-Анжан Бхулар (Bhart-Anjan Bhullar), разказва за целите на експеримента:

„Никога не сме планирали да отглеждаме кокошка-динозавър, а само искахме да определим как предната част на главите на динозаврите за повече от 150 млн. години са еволюирали в клюнове. Смятам, че пред нас се разтваря нов прозорец, чрез който можем да надникнем в миналото.”

Първите птици практически нямали никакви кардинални анатомични различия от техните хищни предци – динозаврите. Но в ранните стадии на еволюцията при птиците израснали и сраснали две премаксиларни кости, които в резултат се превърнали в клюнове. Това е уникално образувание, което се среща у птиците, тъй като при бозайниците тези кости са разделени.

За да разберат по-добре как са се оформили тези кости в клюн, биолозите анализирали ембрионалното развитие на клюна при кокошка и ему, а след това сравнили развитието на костите им със сходни костни образувания при алигатори, гущери и костенурки. Те предположили, че премаксилалните кости на влечугите и динозаврите са се развивали по подобен начин и в древността са се превърнали в птичи клюнове.

Учените открили, че два белтъка – FGF и Wnt, отговарящи за развитието на лицевата част на главата работят различно при ембрионите на влечугите и на птиците. При влечугите белтъците били активни на два малки „лицеви“ участъка, а при птиците двата белтъка били изразени на по-голяма площ в предната част на главата. По такъв начин измененията в работата на FGF и Wnt са повлияли на еволюцията на клюна.

Биолозите опитали да блокират активността на белтъците при кокошите ембриони. В резултат започнали да се развиват пилета с уникален строеж на черепа. Те приличали на обикновен, тъй като е запазвала кожата, покриваща клюновете. Но под тази кожа се намира не цял клюн, а ясно изразени разделящи се части.

На цифрови модели на черепи, направени с помощта на компютърна томография, учените видели костните структури, които удивително приличали на черепи на древните предци на птиците – археоптерикси и динозаври.

За жалост необичайните птици не може да бъдат видени, тъй като отглеждането на пилета-динозаври било в рамките на изследването, така че ембрионите били унищожени още преди необичайните птици да се излюпят от яйцата.

Сега Бхарт-Анжан Бхулар планира да проведе аналогични експерименти с бозайници и да разкаже за възможностите за създаване на нови видове животни. Освен това друг учени, заинтересувани от изследването, планират да отгледат няколко нови вида птици. Например те възнамеряват да изучат еволюционните процеси, довели до изчезването на опашките на птиците.

Теоретично с помощта на измененията на активността на белтъците може да се създават различни „исторически варианти“ на съвременните животни, което представлява голям интерес за науката.