Тристранката гледа пенсионната реформа

Предстои днес социалните партньори да обсъдят пакета от мерки за реформа в пенсионната система на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Социалните партньори подкрепят пенсионната реформа, но очакват прецизиране на текстовете за промяна на Кодекса за социално осигуряване.

Синдикатите са против увеличаването на възрастта за пенсиониране за трите категории труд, а работодателите не подкрепят намерението за увеличение на осигурителните вноски. КНСБ и КТ "Подкрепа" застават зад онази част от предложенията за промени в пенсионната система, свързани с предлаганите балансирани мерки по подобряване на събираемостта и адекватността на пенсиите, което ще доведе и до увеличаване на приходите в пенсионната система, коментираха за БТА лидерите на двата синдиката Пламен Димитров и Димитър Манолов.

Една голяма част от предложените промени са в посока, за която сме настоявали, тъй като се решават проблеми с хора, които са на преференциален режим на пенсиониране, особено работещите в сектор "Сигурност", каза Димитър Бранков - заместник-председател на Българската стопанска камара. По думите му е прието и едно старо предложение на БСК, а именно обособяване в отделен фонд на приходите и разходите, свързани с вноските, трансфери от държавата и изплащани пенсии за работещите в отбраната и сигурността. БСК обаче не подкрепя заложеното нарастване на осигурителните вноски, каза Бранков.

Предложението на социалното министерство е за плавно увеличаване и постепенно изравняване на стандартната пенсионна възраст на жените и мъжете през 2037 г. на 65-годишна възраст и след това въвеждане на автоматичен механизъм спрямо промените в продължителността на живота. От Българската стопанска камара подкрепят предложения режим за увеличаване на стажа и възрастта в масовата категория, стъпка, която отговаря на сегашните неособено добри характеристики на пазара на труда, коментира Бранков. Според президента на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов синдикатът смята, че възрастта в масовата трета категория не трябва да се увеличава механично, а да се определя в зависимост от средната продължителност на живота. Това е обективен, а не политически подход, коментира Манолов. За работата в тежки условия не сме получили достатъчно уверително доказателство, че механичното увеличение на възрастта там не е опасно, отбеляза президентът на КТ "Подкрепа". По думите му от една възраст нататък работещите във вредни условия са изложени на травматизъм и различни заболявания, което означава, че периферни системи, извън пенсионната, ще имат повече разходи. По-вредно е за системите тези хора да продължават да работят, отколкото да бъдат пенсионирани, аргументира се Манолов.

Според КНСБ поколението работещи, което се опитва да се пенсионира през последните години, гонейки възрастта и стажа, ще понесе нови удари с предложените промени и трябва да бъде компенсирано. За жените в масовата категория увеличението на пенсионната възраст за последните 12-13 години е пет години и осем месеца, а за мъжете - 3 години и осем месеца. Стажът за жените беше увеличен от двадесет години на тридесет и пет, а за мъжете от 25 на 38 години и продължава да расте, отбеляза Димитров. От КНСБ смятат, че разликата в годините за пенсиониране на работещите в първа и втора категория труд спрямо третата масова категория, трябва да бъде не по-малко от десет години за първа категория и не по-малко от пет за втората спрямо третата категория. Предложението сега за разлика от осем години при първа категория труд спрямо трета, и три за втора категория спрямо масовата, не отговаря нито на реалността, нито на условията, в които са поставени категорийните работници, заяви Димитров. Според него същата формула трябва да важи и за работещите в сектор "Сигурност". Димитров смята, че за хората от т. нар. нулева категория, които работят под земята в силикозоопасни условия трябва да се запази възможността да се пенсионират по-рано от първата категория. Става дума за около 1 000 души, които работят при изключително тежки и опасни условия, коментира Димитров. Към работещите под земята могат да се добавят и хората на най-тежка работа в сектор "Сигурност" - военните летци, водолазите, допълни Димитров.

Според Димитър Манолов възрастта за работещите в сектор "Сигурност" трябва да бъде определена по аналогия на тази за работещите във вредни условия на труд. При едни условия работят полицаите на улицата, при съвсем други администраторите, отбеляза президентът на КТ "Подкрепа". Тодор Воденов, председател на синдикат "Отбрана" към КТ "Подкрепа", коментира, че оценката на риска на работното място трябва да бъде водеща при категоризацията на работещите в сектор "Сигурност". Ако няма риск на работното място, независимо дали човек е с униформа, или без униформа, той трябва да се пенсионира при общите условия, каза Воденов. Тази оценка се извършва съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд, от експерти, които оценяват риска за всеки човек, независимо дали е полицай, военен, миньор, пилот, подводничар или водолаз, отбеляза той. Според Воденов работещите в сектора при най-рисковите условия на работа трябва да са първа категория, но чиновниците от Министерството на отбраната трябва да се пенсионират по общите условия за третата масова категория. Той смята, че работещите в сектора трябва да плащат лични осигуровки, като могат да бъдат компенсирани с размера на доходите, за да не намалеят парите им като нетен доход. В Кодекса за социално осигуряване има заложени принципи - да има личен принос, солидарност, справедливост и те трябва да бъдат спазени, посочи Воденов.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров коментира, че подкрепят въвеждането на възраст за всички категории работещи, в това число и за тези от сектор "Сигурност". Сега се поставя ясна стъпка в тази посока с допълващото действие за диференциация за работещите в този сектор, съобразно риска и условията, в които работят, допълни той. Според него тези от сектора, които работят в най-тежки и рискови условия, трябва да бъдат изравнени като условия за пенсиониране с работещите в най-тежки условия в индустрията, а останалите с общата категория.

От КТ "Подкрепа" смятат, че са необходими реформи при допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Таксите, които събират пенсионните фондове, трябва да бъдат променени, както и е необходимо да се създадат и Гаранционните фондове, които се отлагат вече 15-16 години, коментира Манолов. Според него таксата за управление трябва да бъде функция от резултата на управление, а не от активите. Информацията, която се предоставя на осигурените за партидите трябва да включва какви средства са събрани от тях с натрупване от НАП, защото това е единственият критерий, по който човек може да прецени как се управляват неговите пари, допълни президентът на КТ "Подкрепа". От БСК са против използването на т. нар. Сребърен фонд като временен буфер за активите за вноските на хора от универсалните пенсионни фондове, ако те предпочетат само един брой пенсия от Държавното обществено осигуряване. По думите на Бранков изпълняваните нови функции от фонда изискват продължително изграждане на липсваща в момента администрация и програмно осигуряване. Сребърният фонд окончателно ще загуби законово регламентираните си функции за допълнително финансиране на Държавното обществено осигуряване, противодействащо на застаряването на населението и намаления брой на осигурените. Фондът остава допълващ приходен източник за републиканския бюджет чрез разпределената от БНБ печалба получена от привлечени средства, инвестирани на международните финансови пазари, допълни Бранков.

Социалното министерство предлага увеличение на осигурителните вноски за период от 12 години напред с общо 4.5 процентни пункта, като през година се увеличава с 0,5 вноската за фонд "Пенсии" и на следващата година - с 0,2 процентни пункта вноската за фонд "Безработица". КНСБ и КТ "Подкрепа" подкрепят увеличаването на осигурителните вноски. Според Пламен Димитров обаче стъпката за увеличение на вноската за фонд "Безработица" може и да е по-висока и да достигне до 3 процента като вноската за фонда да расте не с 0,2 на сто през година за следващите 12 години, а със стъпка 0,5 на сто. Това по думите на Димитров ще направи възможно увеличаването на минималния размер на обезщетението за безработица, което в момента е 7,20 лева на ден и не кореспондира с минималната заплата, както трябва да бъде. КНСБ иска да бъде включено и предложение за увеличаване на максималния осигурителен доход - механизъм за обвързване с минималната заплата или с друг икономически параметър, който да гарантира нарастването му. Според Димитър Манолов увеличаването на осигурителните вноски няма да реши проблема докрай, но ще го облекчи. Осигурителната система беше лишена от над половината от собствените си приходи през всичките тези години. Така че тези 4,5 процента няма да доведат до баланс, но ще подпомогнат системата, коментира лидерът на КТ "Подкрепа". От БСК са категорично против заложеното нарастване на осигурителните вноски. В момента осигурителните задължения за масовата категория труд като ставки общо със здравното осигуряване надхвърлят трийсет процента и са около 30.7, докато общият размер на ставката за ДОО преди 25 години е бил около 30 процента, което идва да покаже, че най-големият дефект на осигурителната система е малкият брой на осигурените лица, които осигуряват пенсиите, коментира Бранков. Над два, два и половина милиона според различни изчисления е загубата на ефективни работни места през тези 25 години и в момента едно осигурено лице на пълен работен ден осигурява един пенсионер, което е изключително тежка ситуация, коментира той. Според Бранков тази това няма как да бъде преодоляно с вдигане на размера на вноските, а са необходими реформи в системата, които да я направят по-атрактивна, нужни са и промени извън системата на осигуряването - в трудовото законодателство, както и ускоряване на реформите за влизане в Еврозоната, което ще доведе до по-широк достъп за финансиране на малките и средните фирми, коментира Бранков.