Държавата спира безразборния прием във висшите училища

Почти пълната свобода на университетите да определят броя на студентите в съответните специалности остава в историята, пише в. Сега.

Държавата занапред ще се меси много по-сериозно в определянето на приема, който ще бъде обвързан с качеството на обучението и с реализацията на студентите. Отделни специалности ще бъдат обявени за защитени и ще се финансират приоритетно, докато приемът в други може да стане изцяло платен. Това предвиждат публикувани за обществено обсъждане поправки в Закона за висшето образование, предложени от екипа на просветния министър проф. Тодор Танев. Въпреки че промените представляват фундаментално разместване на системата, Министерството на образованието не счете за нужно да ги представи детайлно.

Либерализацията на приема и отказът на държавата да се меси в него бяха една от основните промени в системата на висшето образование, свързана с масовизирането му. В момента ролята на просветното министерство и правителството при определяне на приема е силно формализирана - университетите са свободни да поискат толкова бройки, колкото считат за необходимо, като единственото ограничение е това да е в рамките на изчисления им капацитет. В последните години няма случай, в който просветното министерство и правителството да са променяли поискания от университетите план-прием.

Промените предвиждат Министерският съвет занапред да приема списък на приоритетните професионални направления, в които има недостиг на кадри, както и защитени специалности, които не се радват на голям интерес сред студентите, но са важни за страната от социално-икономическа гледна точка. За тези специалности държавата ще може да отпуска бройки по свое усмотрение, дори ако това противоречи на решението на съответното висше училище. Извън тези направления приемът във всички специалности занапред ще бъде обвързан с 4 показателя. Броят на местата ще зависи от оценката на учебната и научната дейност, реализацията на завършилите, приоритетите за обществено-икономическото развитие на страната и предложенията на съответния вуз. Така на теория е възможно в направления, в които има свръхпредлагане на кадри, да има нулеви години или приемът, финансиран от държавата, да бъде силно намален.

За сметка на това държавата възнамерява да отвори широко вратата за платено обучение в бакалавърски програми. Досега университетите можеха да обучават бакалаври и магистри в рамките на капацитета за съответното професионално направление, но не повече от 5% от него. МОН предлага това ограничение да отпадне. Това на практика развързва ръцете на вузовете да въведат изцяло платен прием за дадена специалност, която не се финансира от държавата, но пък е привлекателна за студентите. Леко се завишава и максимално позволената такса за платено обучение, която се вдига от 166 на 170% от норматива за издръжка в съответното направление.

Екстензивното разрастване на системата от университети и предлагането на нехарактерни, но модни сред студентите специалности са основните мотиви, които просветното министерство изтъква в защита на промените. Според МОН държавата следва да ограничи разрастването на неефективните направления, като в същото време е длъжна да защити определени значими професии, към които има слаб интерес. Желанията на кандидат-студентите с финансови възможности и интерес към специалности, които държавата финансира по-слабо, ще бъдат защитени през платеното обучение, изтъкват от МОН.

По тези промени тепърва ще се дебатира, като най-значимите детайли по тях - редът за определяне на приема в университетите и списъкът със защитени специалности, са оставени в ръцете на изпълнителната власт. Не е ясно дали парламентът няма да стесни тези правомощия. Спорове ще предизвикат и промените в платеното обучение. Според депутати от БСП промените могат да затруднят достъпа на много млади хора до образование. Миналата година социалистите предложиха промени в същия закон, които целяха намаляване на редовните студентски такси до 30% от държавната субсидия за студент, но проектът им не мина.

От учебната 2016/2017 г. поне 30% от държавните субсидии за университетите вече трябва да се дават на базата на качеството на образованието, докато в момента процентът е 12.8. Целта е до 2020 г. делът на средствата, дадени за качествено обучение, да нарасне до 60%. Промените предвиждат мярка и срещу т. нар. летящи професори - един преподавател ще може да участва в акредитацията само на един университет, а не както досега - на два. Този текст не се предлага за пръв път и не е ясно дали ще има политическа воля за гласуването му.