Една година епидемия от ебола

Вече една година светът се бори една от най-опасните епидемии в света – ебола. От края на март 2014 г. смъртоносната хеморагична треска е погубила повече от 10 000 души, други близо 25 000 са заразени, сочат последните данни на Световната здравна организация (СЗО), цитирани от БТВ.

Макар случаите да са ограничени в западноафриканските държави Гвинея, Либерия и Сиера Леоне, бързото разпространение, високата смъртност и липсата на ваксина или лекарство за болестта я превърнаха в глобална заплаха.

Бързото разпространение на ебола разкри болезнените слабости на здравните системи в засегнатите страни и критично бавната реакция на международната общност.

Периодът от излагане на вируса до развиване на симптомите на болестта обикновено продължава между 2 и 21 дни. Симптомите включват повишена температура, възпалено гърло, мускулна болка и главоболие, последвани обикновено от повръщане, диария, обриви. В по-късен етам болният може да получи вътрешни и външни кръвоизливи.

Болестта е изключително смъртоносна и приключва с фатален край във висок процент от случаите – обикновено от 6 до 16 дни след появата на първите симптоми.

Ебола е изключително заразна болест. В началния период на заразяването вирусоносителят отделя вируси с всички свои телесни секрети – пот, кръв, лимфа, слюнка, урина, семенна течност, фекалии. След известен период вирусът се отделя и от разрушените от него клетки на епидермиса и тогава дори докосването до кожата може да причини заразяване.

При евентуално излекуване вирусът продължава да живее допълнително 7-8 седмици в мъжката полова система, правейки семенната течност през този период опасна дори и след „пълното” излекуване.

След задълбочено разследване учените стигнаха до вероятния „пациент 0”, от когото е започнала епидемията в Западна Африка. Смята се, че това е двегодишният Емил Уамуно от малко селце в Южна Гвинея. Той се заразява през декември 2013 г. Само за месец болестта убива него, майка му, сестра му и баба му. Оттам епидемията се разраства като бързо и неудържимо като горски пожар. Болестта се пренася до околните села с хората, които отиват на погребението на бабата.

Скоро ебола стига от малките селски общности до големите градове и сдържането на епидемията става невъзможно. Потвърдени са и случаи в съседните Либерия и Сиера Леоне.

Година по-късно местните здравни системи в Западна Африка продължават да изнемогват, международната помощ е недостатъчна, а медиите изтласкаха ебола от дневния си ред, въпреки че заплахата продължава да съществува.

През миналата година УНИЦЕФ получи едва четвърт от помощта от 200 млн. долара, за която призова международните донори, в помощ на семействата, засегнати от епидемията.

„Лекари без граници” предупреждава, че сериозното предизвикателство все още предстои. За да бъде обявен край на епидемията, всеки човек, контактувал с болен от ебола, трябва да бъде идентифициран. Броят на новите случаи продължава да е по-висок от всеки друг път, а през последните месеци общият брой на пациентите не е намалял значително.

Въпреки че ебола все по-рядко намира място в заглавията в пресата и в новинарските емисии, епидемията не прави и намеци за наближаващ край и заплахата продължава да бъде реална и глобална.

Преди дни стана ясно, че СЗО два месеца е отказвала да обяви международна тревога заради вируса ебола в Западна Африка. Организацията призна, че се е забавила, но оправда късната си реакция отчасти с изненадващите характеристики на епидемията, за която се твърди, че е най-тежката в историята. Документи сочат, че служителите на СЗО са били информирани за тежката ситуация в ранен етап и са получили спешен зов за помощ.

Според тях високопоставени служители поверително са предложили да бъде обявено извънредно международно положение заради разпространението на болестта в началото на юни, два месеца преди изявлението в крайна сметка да бъде направено на 8 август.