)
Известният режисьор Светослав Овчаров завършва новия си документален филм „Човекът и Народът”, посветен на Тодор Живков.
В момента той монтира последните метри, като премиерата на лентата се очаква през септември в София. „Специално не искам филмът за Тато де бъде представен на рождената му дата 7 септември, защото това няма да е апология за него и не искам да се вписва в някакви чествания.
Започнах работата си по филма преди няколко години и е случайност, че го завършвам в годината, когато Тодор Живков щеше да навърши 100 години”, каза той пред „Монитор”. Така че „Човекът и Народът” няма да бъде част от тържествата за вековния юбилей на човека, който 33 години бе стоял начело на държавата. Те ще се съсредоточат в родния му град Правец.
Верен на себе си, Светослав Овчаров изучил всичко, отпечатано за комунистическия лидер преди и след 10 ноември. Постарал се е да обхване всички документи, под които стои неговия подпис. Сам признава обаче, че това не е по силите на един човек, защото тези страници наброяват хиляди. Затова пък е горд, че притежава една от най-големите колекции от снимки и видеоматериали на Правешкия вожд, като само фотосите са 5000.
Той дължи това на Централния държавен архив, приемник на архива на БКП, където се съхранява най-богатата документация от тази епоха. ЦДА е и съавтор на филма. Ползвани са материали от НИМ, архива на „Стара София”, Българска национална филмотека и частни колекции.Името „Човекът и Народът” идва от прословутия кадър, на който Тодор Живков се здрависва с партизани на 9 септември, за когото зевзеци се шегуваха, че тогава се запознал с тях.
Тази снимка, е сред най-използваните за илюстрация на партизанското движение у нас и е взета от документалния филм на Христо Ковачев „Човек от народа”, правен през 70-те години. „Въпреки че идеологически филмът е издържан в духа на епохата, той е добре направен”, коментира Светослав Овчаров.
В този момент, когато върви кадърът, диктор съобщава, че „човек от народа се здрависва с партизаните”и оттам идва и името на филма. „Нашата лента се опитва да анализира връзката лидер - народ. Кой кого обуславя и кой как влияе на другия. Какво човек попива от народа?”, обяснява режисьорът. На принципа на игралния филм -повече да задава въпроси, а не отговори. В този смисъл филмът не е биографичен и далеч надхвърля тези тесни рамки, което не е изненадващо за всеки, който познава предишните филми на Овчаров за Стефан Стамболов и цар Фердинанд. Режисьорът е автор на повече от 30 ленти, като две от тях са игрални - „Единствената любов, която Хемингуей не описа” и „Зад кадър”.
Последвайте канала на
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)