Паралелният износ не е причина за липсата на медикаменти у нас

В последната една година в България действаше разрешителен режим за паралелния износ, по времето на който сигналите за липси на пазара не престанаха. Този факт може да говори, както за неефективност на действащия закон, така и за това, че може би не се задават правилните въпроси, а именно от какво се причинява недостига на лекарства у нас и може ли да има само една причина за това.

Точно преди година от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ) разпространиха свое проучване сред лечебни заведения от цялата страна, разхождащи около 80% от лекарствата на болничен пазар. Данните на проучването категорично показаха, че в 67% от болниците, липса или недостиг на медикаменти въобще няма. Тези от тях, които констатират недостиг или липса на лекарства, съобщават за единични медикаменти, с доставките на които има регулаторни проблеми, прекратени са разрешенията им за употреба, или няма техен внос от страна на производителя.

В случай, че на болничният пазар няма недостиг от медикаменти, възниква логичният въпрос, защо в другия сегмент, търговията на дребно с лекарства в аптечния пазар, непрекъснато се установяват липси. Друг интересен въпрос е има ли този факт връзка с нерегламентирания износ на лекарства от страна на самите аптеки. Този въпрос е незададен и е предназначен за професионалните асоциации на фармацевти и собственици на аптеки.

Резултатите от проучването на БАРПТЛ съвпадат и с изводите от доклада на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) от август 2013 година, според който причините за недостига на лекарства в Европа не са свързани с паралелната дистрибуция, а със спирането на конкретни продукти, стартирането на нови формули или изтичане на патенти, ограничен производствен капацитет, преднамерен недостиг с цел манипулация на пазара и др.

Ако вземем в предвид резултатите от проучването на ЕМА, възниква въпрос и към производителят на дадения медикамент, а именно какво количество от липсващото лекарство е внесено в България и има ли промяна в доставната му квота за нашия пазар сравнено с предишни периоди? Поставянето при неравностойни условия на различните стопански субекти у нас, поражда съмнения във фармацевтичния бранш за безпристрастността на разрешителния режим и осигурява възможност за създаване на корупционни практики. Липсата на ясни критерии, по които администрацията да прилага промените, ще доведе до нарушаване на свободната стопанска инициатива на операторите на българския пазар, свиване на фармацевтичния пазар като цяло, а оттам и намаление на предлагането на разнообразие от лекарства.

На практика всичко това доказва, че регулацията на само една част от доставната верига с лекарства – паралелните търговци, не решава проблема с недостига на лекарства в страната. Държавните органи и без разрешителен режим за паралелния износ, разполагат с реални правомощия да проследяват стриктното спазване на задълженията на всички изброени участници във веригата на доставки на медикаменти. Тяхното мълчание по тези въпроси обаче може само да буди недоумение.