Ученическо есе: Татуировка на Левски не те прави достоен българин

За първи път през тази година на поклонението по повод на годишнината от гибелта на Васил Левски в родния му град ученичка чете словото.

В словото на Миляна Танчева - носител на тазгодишната награда на комитета "Васил Левски" от конкурса за ученическо есе, посветено на Левски - ученичка от едноименната гимназия в града, са събрани откъси от есетата на пет момичета, които бяха равностойни по сила в конкурса, уточни директорката на гимназията Мариана Манчева. По думите й в едни от тях "бе по-голяма силата на художественото слово, в други - историческите факти, и затова решихме, че всички те заслужават да бъдат чути".

Във всички есета, участвали в конкурса през тази година, имаше много силни думи и твърдения, коментира Манчева. Според нея това показва, че младите хора знаят какво е идеал, знаят какво да поставят на пиедестала на своята ценностна система и тогава, когато те говорят за Левски или поставят образа му в театрални спектакли, виждаме как всичко това е преминало през сърцата, душите и разума им. Смятам, че това поколение най-много ще се доближи до онази "чиста и свята Република" на Апостола, за която всички мечтаем години наред, добави директорката.

Не се пише трудно за Левски, защото за него знаем много или поне се опитваме да знаем и да проповядваме по неговото дело, каза самата Миляна Танчева. Според нея едни от най-важните неща за него са "че не забравя Карлово, че наистина градът ни се е прославил благодарение на него и че се бори за народа, а не гледа на личността си като най-ценното и не се вкопчил в своя живот". Милена смята, че най-честата дума, която трябва да отправяме към е него, е "благодаря", за това, което е направил за българския народ.

Отбелязването на 142-та годишнина от гибелта на Васил Левски в родния му град започна с панихида, която бе отслужена от Пловдивския митрополит Николай в църквата "Св. Богородица". След полагането на "гирлянда на славата" и цветя пред паметника на Апостола на пл. "В. Левски" всички се отправиха с шествие към къщата-музей, където се поклониха и пред паметника на майка му Гина Кунчева.

Сещаш се за него два или три пъти в годината - когато го почиташ. Браво! Не си го забравил съвсем! Портретът му може да виси на стената ти, но това не те прави достоен българин. Ликът му татуиран на ръката ти - също. И биографията в библиотеката ти, и всички неща, които знаеш за него - те не те правят достоен българин. Това е единият от акцентите в словото, компилирано от ученическите есета. Всичко това е безсмислено, защото ти правиш така - ти сам повтаряш постоянно - "дела трябват, а не думи" - а какви са твоите дела? Обиждаш, крадеш, мамиш, саморазправяш се, убиваш или просто бездействаш!? Сочиш с пръст и съдиш, и си мислиш, че си последовател на Левски. Нека ти кажа - не си! Дори напротив - караш го да се срамува от теб, пишат децата.