Решение има, инвеститор също
Планът за уплътняване на зоната е по австрийски модел. Максимална експлоатационна ефективност и минимално въздействие върху природата в НП Пирин е в основата на балансираната концепция, изготвена от водещи експерти – архитекти, еколози, инженери, лесовъди.
Въпреки това, определен кръг „зелени активисти” от години разпространяват неверни твърдения с демонични лозунги за превръщането на Пирин в „паркинг” и обезлесяване на планината. „Естествено, че не искаме „да изсечем горите“ и да “унищожим планината“, в която живеем и която ни храни”, възмущава се Малин Бистрин, предприемач и председател на туристическия бизнес в Банско. „Ако отсечем 5 дървета, на тяхно място ще засадим 100!”
Внимателно вглеждане в реалните факти и документацията на проекта обаче показва, че аргументите на „зелените” са „кухи”, а действията граничат с екорекет. За обществото става все по-ясно, че зад мотивите на псевдо еколозите прозират скрити интереси, чиято единствена цел е да блокират икономическия растеж и туризма във водещия ски център на България.
„По вестниците се тиражира мнение, налагано от „природозащитници”, че едва ли не искаме да усвоим 60-70% от територията на НП Пирин, но това не е вярно”, казва кметът на Банско, Георги Икономов. „Втора кабинка и допълнителни 3-4 писти ще бъдат изградени в рамките на сега действащата ски зона, която вече е урбанизирана територия”, пояснява градоначалникът.
Всеки, който е ходил на ски някъде из алпийските курорти знае, че там има много повече намеса върху природата и просеки в горските масиви. Нима в Австрия, Германия, Швейцария важат други правила за екология?! Просто там зимният туризъм е въпрос на национален приоритет, търси се баланс между растеж и био равновесие, дългосрочни инвестиции и системно залесяване.
България спешно се нуждае от подобна единна стратегия, всички са съгласни с това, и въпреки единомислието по въпроса, липсват конкретни действия и ясни решения от поредица правителства досега.
Днес индустрията има своето Министерство на туризма и всички се надяват то да покаже реален ангажимент и подкрепа за просперитета на туризма.
Казусът Банско като национална и наднационална туристическа дестинация придоби символично значение – желаем ли да развиваме качествен туризъм в България?
Проектът за ски зоната се подкрепя на 100% от хората в Банско, от целия регион, от всички политически сили в общината.
Очакванията са многомилионната инвестиция да увеличи капацитета на курорта за привличане на туристи, да осигури още работни места и регулярни доходи за населението. Оттам и повече приходи ще влязат в държавния бюджет / данъци, такси, лицензи и т.н./
Икономическият ефект носи редица ползи за града, общината, цялата област и на национално ниво.
Туризмът в Банско изхранва много райони. „Ако продадем 5 кг месо, то е от Добрич или Шумен, виното от Свиленград, доматите – от Пазарджишко или Пловдивско, казва Малин Бистрин. „Развитието на курорта носи плодове навсякъде, из цялата страна.”
Като отрасъл туризмът влияе положително на много други сектори – инфраструктура, строителство, хранителни стоки, напитки, транспорт. Води до раздвижване на пазара на труда, по-ниска безработица и много други позитивни ефекти.
Преди построяването на първата гондола безработицата в Банско по официална статистика е била 22%, а сега е около 10% по думите на кмета Икономов. Заетостта, която се създава през зимния сезон в Банско въз основа на работещата ски зона, е много важна за региона. Работници прииждат от цялата страна.
Съществува пряка зависимост между здрав и печеливш бизнес и просперитета на общността.
Социално- икономическото въздействие от инвестициите не е за пренебрегване, особено в сегашната икономическа ситуация на страната ни. Създаването на условия за постоянна заетост ще свие още повече безработицата и ще повиши качеството на обсужването. Ресторантьори и хотелиери ще имат много повече стимул да инвестират в повишаване квалификацията на своите служители и да ги задържат.
Устойчивото развитие и работа за населението в дългосрочен план ще окаже благоприято въздействие и върху образованието, а оттам и върху демографския прираст, особено тревожна тема за обществото ни.
Разликата в банско преди 10-на години и сега е огромна, казват местните, градът се е развил, има работа за много повече млади хора, които често предпочитат да емигрират, притиснати от безизходица. В околните селища като Разлог и Добринище също усещат позитивното влияние, оживлението по тези места е осезаемо.