Горите в Пирин са се увеличили с 20 хиляди декара за 10 години

В Пирин се е случило нещо уникално, заяви проф. Ташев. На показани от него снимки се вижда пчели да събират меден прашец от жълт пирински мак на над 2500 метра надморска височина. Според него до момента няма описан такъв случай от науката.

На 26 и 27 февруари предстои обсъждане на окончателния План за управление на Пирин от заинтересовани страни и консултативния съвет към Дирекция Национален парк Пирин.

При проведена инвентаризация през 2004 г., когато е изработван последният план за управление, горите са били 230 хил. дка. При последната инвентаризация през 2014 г. горите вече са 250 хил. дка.

Увеличението се дължи на самозалесяването във високите части на планината на Бяла Мура. Тенденцията е, че през следващите 20 години ще има стабилни масиви от Бяла и Черна Мура, коментира проф. Ташев.

На провеждащото се обществено обсъждане на Плана за управление на Пирин, проф. д-р Александър Ташев от Лесотехническия университет изнесе данни, че горите в Национален парк Пирин са се увеличили с 20 хил. дка за последните 10 години, съобщават от Национална гражданска коалиция „Природа за хората и регионите”.

Друга направена констатация по време на срещата е, че в Национален парк Пирин има вековни групи дървета над 200-300 години. В тази връзка се прие решение да се направи паспортизация на всичките вековни дървета с точно описание на местонахождение и възраст.
По действащото законодателство сечта на тези дървета е абсолютно забранена и ако има случаи, лица да извършват такава сеч, то те се подвеждат под наказателна отговорност.

По време на обсъждане на Плана за управление на Пирин се реши да се препоръча на Министерство на околната среда и водите /МОСВ /да постави срок от 2 години на всички хижи, разположени на територията на Националния парк да изградят пречиствателни съоръжения. Това се налага, тъй като от тях има случаи на замърсяване на питейната вода на населението в района.

По време на срещата бяха изнесени данни и за оттока на Пирин планина. От сумарният воден отток на цялата планина, само 0,6 % отиват за битова, комунална дейност и за туристическите зони. На тази база твърденията за обезводняване на планината са абсолютно безпочвени, коментира проф. Надка Игнатова от Лесотехнически университет.