Почина кинотворецът професор Константин Джидров

Като художник в театъра работи в Народен театър „Иван Вазов“, Младежки театър, Сатиричен театър, Драматичен театър „Васил Друмев“- Шумен, в Бургаски, Русенски и Сливенски театри.

Поклонението ще се състои на 17 януари (събота) от 14:30 часа в Църквата „Свети Георги“ в София.

На 13 януари 2015, на 84-годишна възраст почина българският художник, сценограф, оператор, режисьор и преподавател – професор Константин Джидров, съобщи Фокус.

Константин Джидров е роден на 7 май 1930 г. в Истанбул, Турция. Средното си образование получава в София, в Художествената академия в София изучава специалностите „Илюстрация“ при проф. Кирил Цонев (1950) г. и „Театрална живопис“ при проф. Иван Пенков (1954) г. През 1964 г. е ръководител на пантомимния „Експериментален театър '64“ в София и Шумен. За да съчетае професиите на художник-сценограф и оператор, полага изпити за кино и тв операторско майсторство в Студия за игрални филми „Бояна“ с филм по поръчка на Кьолнската телевизия - „Планински овчари“ (1964).

Проф. Джидров е един от най-изявените български кинотворци.

Има реализирани монументални пластики на фасадата на Музея в Батак, на фасадата на кметството в Абу Даби, Обединени арабски емирства и на Медицински център в Триполи, Либия. художник-оформител на Музей „Емилиян Станев“ във Велико Търново, Музей на Вапцаров в Банско, Пловдивски панаир и др. Преподавател в НАТФИЗ, Нов български университет и Варненски свободен университет. Има няколко реализирани изложби.

През живота си работи по над 110 филма. Художник е на емблематични за българското кино филми като „Над Сантяго вали“ (1976), „Реквием за една мръсница“ (1976), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „Козият рог“ (1972), „Осъдени души“ (1975), „Тютюн“ (1962), за който има награда от Кан и много други.

Режисьор и сценарист на „Прадеди и правнуци“ (1983). Сценограф е на спектакъла на Нешка Робева „Два свята“ (2003). Илюстратор е на множество книги към издателствата „Народна младеж“, „Български писател“, „Народна култура“ и „Народна просвета“.