Георги Дичев: Чудя се как стана така, че длъжник вече звучи гордо

Представяме ви интервю с Георги Дичев - частен съдебен изпълнител.

Завършва „Право” в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1997 г. до 1999 г. е юрист в отдел “Приемна” на Президента на Република България. От 1999 г. е съдия-изпълнител при Софийския районен съд. На 26 ноември 2005 г. на учредителното събрание на Камарата на частните съдебни изпълнители е избран с пълно единодушие за председател на Съвета на камарата, а през януари 2009 г. е преизбран за втори мандат. От 2003 г. до 2012 г. е българският представител в Международния съюз на съдебните изпълнители. Частен съдебен изпълнител е от 4 април 2006 г.

Сравняваме работата ви с другия бизнес, затова да ви питам как върви бизнесът в момента. Казват, че кризата е "златно" време за съдебните изпълнители.

Тенденцията е надолу, това са обективните факти. Трендът се обърна още през 2013 г. и броят на делата продължава да намалява. Нашата работа зависи от икономиката. На мен не ми трябва да имам сто хиляди дела, при положение, че не мога да събера вземанията по тях, защото длъжниците нямат пари. Всъщност е мит, че за нашата професия кризата е най-доброто. Напротив - за нас е най-добре, когато кризата приключи. Спомняме си как беше през 2006 г. - хората идваха и плащаха още при покана за доброволно изпълнение. Идваха буквално с торби с пари и никой не казваше, че таксите ни са високи. Докато, ако сега някой дойде да плати целия дълг, в кантората се отваря шампанско.

Проблемът не е в таксите ни, а, че хората нямат пари - че доходите и на работещите са ниски. За да се промени това, трябва да бъдат извършени тежки реформи, но до момента се предпочита популисткият подход. Дано това да се промени, защото иначе няма как икономиката и държавата да тръгнат нагоре.

През последната година имаше бум на предложения за законодателни изменения, свързани с вашата работа. Като говорите за популизъм явно намеквате за част от тях, но няма ли и разумни промени, които да са в полза на гражданите и бизнеса?

Има и те трябва да бъдат приети. За някои от тях настояваме от години, но просто вълната от популизъм не позволява на нас - хората, които най-добре познават слабостите в системата, да ги отстранят. Но изначално трябва да е ясно едно нещо - реформата в съдебното изпълнение у нас е успех, признат не само от Световната банка, но и от Европейския съюз и от Международния съюз на съдебните изпълнители. Като доказано работещ, нашият модел вече се прилага в много държави от бившия СССР, на нашия опит стъпиха и в Сърбия. Но е безспорно, че има неща, които могат да се подобрят.

Какво да се направи тогава?

Ще започна с това какво не трябваше да се прави – отмяната на таксата при доброволно изпълнение. Първо никъде по света няма такова чудо. Като говорим с колегите по света те не могат да разберат как така хем си стигнал до съдебен изпълнител, хем изпълнението е доброволно. Масово длъжниците не могат да си платят целия дълг в този срок - така е в над 90% от делата срещу граждани. Така е и при фирмите. Всеки предлага някакво разсрочване. Знаете ли кой може и плаща целия дълг - монополистите и то забележете, те най-често са осъдени от граждани. Така плащат и някои застрахователи и при тях отново гражданите са в ролята на кредитор. Застрахователят е отказвал да плати, започнало е дело, текло е 4-5 години и едва след като е осъден, той се сеща, че всъщност има договор и трябва да го спази.

Така, че от отпадането на таксата при плащане в срока за доброволно изпълнение, ще се възползват монополистите. Промяната щеше да е за гражданите, ако в тарифата бе записано, че важи само за физически лица. А предишното правителство каза на хората - сега ще накажем лошите бирници, но всъщност става въпрос за обслужване на корпоративни интереси.

Какво толкова страшно може да случи, ако я няма тази такса. Освен, че вие ще обеднеете.

То се видя какъв е ефектът от отпадането, защото преди Върховният административен съд да спре действието на нормата, тя за кратко се прилагаше. Първото, което наблюдавахме, беше, че 14 дни след образуването на делото съдебният изпълнител нищо не работи и просто чака този срок да мине. Защо да работи, като няма кой да му плати? Той не налага запори и възбрани и длъжникът си изтегля парите от сметките, прехвърля си имотите и кредиторът е ощетен.

Второто поведение, което наблюдавахме беше не по-малко страшно, но този път за длъжниците. При него съдебният изпълнител използва всичките си законови правомощия, за да направи така, че длъжникът да не може да плати в срока за т. нар. доброволно изпълнение - налага възбрани на всичките му имоти, запори на всичките му сметки, вземания, заплати. Само и само длъжникът да няма откъде да извади пари и да плати.

Резултатът и от двата подхода е, че всички стават на маймуни. А и като ще се раздават "бонуси" на тези, които не си плащат навреме, а чак след намесата на съдебен изпълнител, защо не премахнаха и съдебните такси и адвокатските хонорари, те в повечето пъти надхвърлят чувствително таксата на ЧСИ?

Да се върнем на това какво може да се подобри в системата на частното съдебно изпълнение.

Основна цел на КЧСИ от години е цялата информация за длъжниците и имуществото им да се получава по електронен път, по същия начин да се налагат запорите и възбраните, а защо не и да се провеждат търговете. Така е в развитите държави, защото се постига бързина, ефективност и минимум разходи за кредиторите и длъжниците. А у нас нещо, което е създадено и може да заработи веднага като електронните запори още не се случва. От три години сме готови с банките, направиха се промени в ГПК и нищо. А при тях ползата за гражданите е очевадна. Ако сега някой кредитор дойде при съдебен изпълнител и му поиска да наложи запор на сметки на длъжника във всички банки (заради банковата тайна не е ясно в коя банка, с какъв произход и какви пари има), това ще му струва 540 лв., които след това ще плати длъжникът. При електронните запори сумата е 18 лв., т.е. 30 пъти разлика.

Друга промяна, която ще премахне чувството на безсилие, което имат длъжниците, най-вече при заповедното производство, е да им се даде възможност да обжалват повече действия на съдебния изпълнител. През 2008 г. наистина брутално бяха орязани правата на длъжника и това съм го казал още тогава. Сега трябва махалото да се върне леко в обратната посока.

Кои действия на изпълнителя според вас може да подлежат на обжалване? Да не би да подкрепяте връщането на обжалването на оценките?

Може да се обжалва например отказът на съдебния изпълнител да спре или да прекрати производството. Сега длъжникът може да донесе документи, че е платил и да му кажат гледай си работата и той няма как да обжалва. Може само да заведе иск за вреди. Що се отнася до обжалването на оценките, знаете какво беше преди. Едно дело за ипотека не можеше да приключи за 5-6 години, кредиторите не можеха да си получат парите. Вместо връщането на подобно пагубно за икономиката недомислие, предлагаме оценките при съдебния изпълнител да се определят от вещи лица. Ако страна остане недоволна може да поиска тройна експертиза - едното ще го посочва съдебният изпълнител, останалите да се избират от кредитора и длъжника.

Друга защита, която може да бъде въведена е да се забрани при търговете началната цена да е под данъчната оценка на имота. Данъчната оценка е гаранция, че няма да се пада под балансираната стойност на имота, определена от държавата. Това ще е някакво успокоение за длъжниците. Иначе аз винаги съм смятал, че ако започна да продавам жилище или магазин с цена от 1 лв., ще го продам по-скъпо, отколкото, ако започна от пазарната му стойност. Наскоро за пореден път по мое дело се убедих – по-ниската цена привлича много кандидати, става силно наддаване и се достигат цени, немислими за търг с двама-трима купувачи. Това не важи обаче за много скъпите имоти.

Имаме и предложения за промени в ГПК, които ще премахнат възможностите на наддавачи и некоректни взискатели да манипулират търговете, каквито случаи за съжаление има не рядко в практиката.

В предходния парламент например депутати от ГЕРБ внесоха едно много разумно предложение. То цели да се прекрати сегашната ситуация, при която, понеже не знаем какво постъпва по сметките на длъжника, се случва да запорираме несеквестируеми суми като детски, пенсии, трудови възнаграждения. Това също води до голямо напрежение сред най-уязвимите граждани и с право. Ние от години представяме проблема. Тези депутати са намерили решение. В закона да се запише, че при налагане на запор на сметка, банката не превежда несеквестируемите средства. Това е разумно и трябва да се направи, защото ни омръзна да обираме негатив без да имаме някаква вина.

Има и един друг законопроект. Той е на "Атака" и предвижда закриване на професията на частните съдебни изпълнители.

Трудно ми е да коментирам законопроект, който въобще няма реквизитите на такъв. Няма мотиви, няма обосновка, финансов анализ, съответствие с правото на ЕС. И с правото на бившия Съветски съюз да бяха направили съответствие, щяха да видят, че дори там вече има частни изпълнители. Цяла Източна Европа въведе частни съдебни изпълнители, включително и Албания, направиха го и в части от Азия. А ние къде ще вървим? Към Африка сигурно, но там съдебните изпълнители ходят с пушки и не ги носят само за украса...

Е, има мотиви, в тях пише, че сте законно оформена мафия.

Да, сигурно ние откраднахме десетки милиарди на държавата и хората, ние съсипахме предприятията и банките, ние създадохме олигархията и превърнахме българина в най-беден и нещастен в Европа. Едно нещо със сигурност работи у нас, частното съдебно изпълнение и виждате как от всички страни се нахвърлят върху него. Вместо да мислят как да го развият и подобрят. Като го съсипят алтернативата са събирачите на дългове, някои с психически тормоз, други с бухалки, но винаги срещу 30, 40, 50% от дълга. И то без закони и правила, без контрола на съда, МП, КЧСИ, МВР, НАП, ДАНС и прокуратурата, както е в момента при ЧСИ. Дали пък това не е целта? Трудно се коментират тези, които не са държавнически.

Популизмът обаче успява да си пробие път, а вашите послания като че ли не успяват да достигнат до хората. Как си го обяснявате?

Когато разговаряме с граждански организации, те винаги се изненадват, че ние търсим решения на проблемите, че не защитаваме само нашия чисто гилдиен интерес, а и обществения. А и просто вече не знам какво ще измислят пиарите на политиците. Но камарата наистина трябва да има по-активна медийна политика, да обяснява на хората повече. За съжаление в последната година бяхме поставени в кръгова отбрана и това хем ни пречи да обясним на обществото истината зад популизма, хем ни пречи да се обърнем към себе си и да си решим проблемите.

В интернет е пълно с коментари: "Тези кръвопийци, взеха ми пенсията", "Взеха ми детските". А хората не знаят, че не съм искал да им ги взема и че искам да се промени законът така, че да не мога да им ги взема. Чудя се какво се случи в българското общество за 8-9 години, защото през 2006 г., когато започвахме, частният съдебен изпълнител беше положителен герой. Той беше фигурата, която ще въдворява върховенство на закона. Ще направи най-после съдебната система ефективна. Думата длъжник, както навсякъде по света, имаше морално-укорителен характер. А сега кредитор е мръсна дума, а длъжник – това звучи гордо.