Историята на министър Тодор Танев, развенчал Наполеон и Ломоносов

Образователният министър Тодор Танев постоянно прибягвал до провокации към колегите си и към студентите още преди да влезе в правителството.

Това разказаха негови колеги от Софийския университет "Св. Климент Охридски", съобщава „168 часа”. Професорът предизвика обществено недоволство с изказването си, че Наполеон не е бил никакъв пълководец, но се е вземал на сериозно. Докато самият министър не се вживявал в ролята си. Според колегите му подобни дискусии той водел от години и мнението му за Бонапарт било част от цялостното му виждане за политическите стратегии на известни политици и пълководци. Бил се задълбочил в проблема и го познавал в детайли. Издал и книга.

"Натрапчиво се показват все едни и същи фигури от историята и повтарят и потретят разкази за техните действия. Чрез повторението онова, което са направили реално, придобива много по-ярко сияние. Същевременно година след година не се появяват материали за други ръководители, които са творци на всепризнати „чудеса" - обществени явления, които нямат друго обяснение освен точната намеса на някой конкретен чудодеец.

Има ли автор японското чудо след войната, немското чудо след Хитлер, южнокорейското чудо, турското чудо и т.н., та се стигне до китайското чудо? Разбира се, че има. Но за Хаято Икеда, Конрад Аденауер, Пак Чон Хи, Мустафа Кемал Ататюрк, дори Ахмет Даутоолу или Дън Сяопин няма много филми. За Дън Сяопин например масовият човек знае, че: 1) е китаец, 2) е реформатор, свързал капиталистическата икономика с комунистическата еднопартийност, и 3) има вина за погазването на свободите на площад „Тянанмън". Само толкова ли е цялата истина за него?

Как тези три твърдения обясняват резултат от извършената успешна реформа в държава с население над един милиард души и история над четири хиляди години?". Според Танев авторитети са още Махатма Ганди, Конрад Аденауер, Голда Меир, Стефан Стамболов.

Според негови колеги оспорването на пълководческите умения на Наполеон не е предизвикало такива реакции, докато е изнасял тезите си на научни конференции. Проблемът се получил, когато започнал да ги защитава в качеството си на политическа фигура и министър. Тезата му за Наполеон не била изненада за академичните му колеги, но те се учудили защо е навлязъл в химическите среди за Ломоносов и Фредерик Жолио-Кюри.

Стилът му бил насочен към това да накара отсрещния човек да мисли и да търси аргументи в подкрепа на дадена теза. Така например на научна конференция референдумът за АЕЦ "Белене" е окачествен от професора като перверзия от страна на партиите, с което изправил на нокти Николай Колев-Босия. "Такъв си е Тодор Танев, по-експресивен е, изразява се оригинално и емоционално", твърдят познатите му.