В началото на годината бяха приети изменения в Закона за кредитните институции и в подзаконовата нормативна база, включително като отпаднаха няколко ключови наредби на БНБ, сред които и Наредба №9, която уреждаше специфичните провизии за кредитен риск. На мястото на заделените преди това специфични провизии банките извършиха допълнителни счетоводни провизии по Международните стандарти за финансова отчетност, които намалиха балансовата стойност на кредитите с просрочие над 90 дни.
Във втората група предизвикателства, с които несъмнено ще бъде запомнена 2014 г., са онези събития, които подложиха на изпитания самата устойчивост на банковата .система Стигна се и дотам, че в публичното пространство бяха повдигнати въпроси за ефективността на БНБ и в частност на упражнявания досега банков надзор.
Въпросните събития започнаха с острата ликвидна атака срещу няколко банки в средата на годината. 2014 г. ще остане в историята и с разкритите през втората половина на годината огромни злоупотреби със средства на вложителите, порочни практики в управлението и нарушения на регулациите в четвъртата по големина банка в страната - "Корпоративна търговска банка" АД (КТБ).
Казусът КТБ в крайна сметка приключи с щастлив край за вложителите с гарантирани депозити там.
Банковият сектор в България обаче имаше голямото предимство да посрещне кризисните моменти подготвен и в отлична кондиция - точно така, както успя да посрещне и глобалната криза преди няколко години. Банките ни бяха успели да натрупат високи ликвидни и капиталови буфери благодарение на доброто си управление и целенасочената консервативна политика на БНБ през годините. Наличните буфери плюс предприетите от юни досега допълнителни мерки както от БНБ и правителството, така и от банките спомогнаха да бъде съхранена банковата и общата финансова стабилност в страната. Така кризата в КТБ остана изолиран случай и не засегна функционирането на останалата част от банковия сектор.
Доказателство за това е поведението на вложителите, които продължиха да поверяват своите спестявания на банките въпреки на моменти безотговорното публично говорене спрямо банковия сектор и неспиращите публични атаки срещу БНБ. Само депозитите на домакинствата нараснаха с 2,8 млрд. лева (7,8%) на годишна база до октомври, като тези депозити вече надхвърлят размера от май. Това ясно говори за възстановеното доверие в системата.
Освен това банковата система е на път да приключи годината с отлични показатели за капиталова адекватност и ликвидност.
Всички тези показатели и резултати са особено удовлетворяващи, защото са постигнати през една толкова трудна година! В същото време обаче никой не си прави илюзиите, че трудностите и изпитанията пред банките у нас са приключили. Защото най-вероятно и през 2015 г. банковата общност ще работи в нелека бизнес среда, в която не изключвам да има нови опити за удари върху сектора, мотивирани от преплитащи се икономически, политически и медийни интереси.
През 2015 г. се очаква все по-голямо навлизане в банковата практика и на единните европейски правила за осъществяване на банков надзор. Предстои да бъдат въведени многобройни технически стандарти на Европейската комисия, разработени от Европейския банков орган (ЕБО). В процеса на надзор върху дъщерните поделения на банки от еврозоната БНБ активно ще си сътрудничи със стартиралия през ноември 2014 г. Единен надзорен механизъм (ЕНМ).
Не на последно място по значение бих искал да съобщя и за намерението на БНБ да инициира преглед на качеството на активите в цялата банкова система, който ще покрие всички банки, опериращи в България. Това би било и ключово изискване, ако правителството на даден етап инициира разговор с ЕЦБ за присъединяване към ЕНМ.