В Харманли се оформи паралелен град от бежанци

Цял паралелен град са 2200 пребиваващи в най-големия бежански център у нас в бившите казарми на изхода на града за Хасково. Заради свободния режим в центъра предимно сирийците, афганистанците, иракчаните и иранците са навсякъде - по заведения, в интернет клубове, супермаркети, пазари, магазини, бюра за парични преводи, съобщи 24 часа.

На моменти дори изглежда, че чужденците са повече от българите. При 2200 жители в лагера на всеки 8-и харманлиец се пада един чужденец, така че едва ли има населено място в България с такава концентрация на чуждоземци.

По пътя от лагера до кръговото движение в началото на центъра от късния предобед до почти полунощ в двете посоки се точат като в индийска нишка отиващите или връщащите се от пазар, забавления или просто били на разходка.

Повече от година чакащите бежански статут са станали част от пейзажа на града. Жителите му нямат кой знае колко тесни контакти с тях освен чисто търговски: едно заради езиковата бариера, друго заради недоверието. Самите имигранти също предпочитат да останат в своите затворени общности: те са тук временно за по няколко месеца в очакване на български паспорт и като правило отпътуване при роднини в Западна Европа.

Мненията на харманлийци за временните им съграждани започват от безразличие до крайни оценки на съпричастност и неодобрение. След началото на кампанията по настаняването имаше 3 протестни митинга.

“Искаме децата ни да играят безгрижно без заплахи”, бе лозунгът на едно от шествията, което затвори за половин час движението по международния път Е-80. В самото начало като че ли преобладаваше страхът от неизвестното, но се стигна до конкретното - опасения от престъпност, расово противопоставяне, болести, зарази.

В града сирийски търговци вече откриват работни места. От 10 дни до автогарата работи ресторантът за бързо хранене на Басел Алгафари, брата на известния режисьор Нидал Алгафари. “9 души са заети при мен. Нямам проблеми с бизнеса. В заведението идват и много българи. Страем се да готвим вкусно и евтино”, разказва той, докато обслужва клиентелата в пръскащото се по шевовете заведение за арабски манджи.

Сънародникът му Ахмед Халуф пък държи магазин за дрехи втора употреба в центъра на града. “Клиентите ми са любезни и толерантни, нямат притеснения, че съм чужденец. Тук ми харесва, смятам да остана за постоянно”, допълва той.

“Работодателят ми е много по-човечен от други, при които съм била. Много съм доволна и от заплащането”, смята продавачката Таня. Още няколко интернет клуба и кафета допълват прохождащия сирийски бизнес.

Заради бежанците целево или не през април т. г. Харманли бе много добре компенсиран от разпределението на 500 млн. лв. за регионите от кабинета на Пламен Орешарски. Общината получи почти 7,5 млн., докато за областния Хасково например парите бяха 2 млн. при 4 пъти повече население.

“Да, благодарни сме за помощта, но тя е еднократна, а бежанците са постоянни. Несъмнено има икономически ползи от тяхното присъствие. В самия лагер бяха открити 100 работни места”, потвърждава кметът Михаил Лисков. Той обаче е песимист за ситуацията генерално.

“Това е като приказката: “Щом на сцената има пушка, все някога тя ще гръмне.” Ще подновим искането си и към настоящите правителство и парламент, лагерът да е от затворен тип, така е най-добре за обществеността”, смята Лисков.

Той изчислява, че само за сметоизвозване общинската хазна отчислява 50 000 лв. годишно. Сумата трябвало да бъде покрита от бежанската агенция, но това не се случвало. Ако пък самоуправлението се оттегли от дейността, следва другата бомба - заразите.

Никой и не отчитал нарасналия документооборот в администрацията при същия брой служители. Притеснително било и че свободният режим и наличието на много млади мъже привличало криминален контингент. И от управата на лагера отчитат, че през последните месеци структурата на бежанската вълна се е променила: настаняват предимно млади мъже, които бягат от военна повинност или привличане на страната на враждуващи групировки.

Още по времето на соца Харманли е по-особен град - с повече космополитизъм заради положението си на път. В града и на близките паркинги действат цели 3 корекома. Редом с граничния Свиленград той е предпочитано място в индустрията за забавления за възрастни не само от нощуващите тираджии, а и на хора от Турция и Гърция.

Между търпимостта и толерантността към чуждото и облагите, които може да носи тя, винаги има една тънка линия, която Харманли се стреми да не пресича.