Цацаров: Тефтерчето на Филип Златанов съвсем не е основното доказателство

„От гледна точка на доказателствения материал, с който прокуратурата обосновава обвинителната си теза, бележникът на подсъдимия - бивш председател на КПУКИ, съвсем не е основното доказателство. Златанов не е обвинен за воденето на записки в бележник, нито за съдържанието на тези записки", заяви главният прокурор Сотир Цацаров във връзка със запитване на Фокус относно позицията му за скандала с тефтерчетата на Филип Златанов.

Ето какво още коментира главният прокурор:

Обвинението касае негови длъжностни нарушения по образуване и движение на преписки в комисията, начин на реакция на сигнали и така – решения, които в значителна степен са се превръщали в бонус или в бариера за проверяваните лица.

Това се доказва със самите преписки за конфликт на интереси, приложени по делото, както и със свидетелски показания. Подсъдимият отказва да дава обяснения – това е негово право. В самото начало на производството, след извършените претърсвания, той потърси контакт чрез адвокат с разследващите и предложи да говори – да разкаже всичко за начина на въздействие и за източника на всяка „инструкция” в бележника си, срещу споразумение за условна присъда. Тази „оферта” бе валидна една нощ – на другата сутрин бе предадено, че е готов на всичко /обвинение, съд, затвор/, но не и да дава обяснения. Защо, може би не е толкова трудно да се отговори ...

Така тефтерът не е толкова доказателство, колкото символ - символ на определен властови механизъм. Записките в него са водени може би защото за автора им е било трудно да запомни всички указания или защото е искал да бъде стриктен в изпълнението им. Липсата на такива записки / в бележници, в компютри или където си представите/ у ръководители на други държавни органи или дори органи на съдебната власт означава ли, че точно този механизъм не е действал там? Има бележник – има манипулации и нарушения, няма бележник – няма „този да се удари, онзи да се забави”? Затова казвам, че тефтерът е символ – той е материална изява на определен начин на мислене и така порочен начин на работа в държавния апарат.

Подсъдимият не идентифицира никой от инициалите с действителни имена, нито хора, носещи имена с такива инициали, припознават себе си в стриктните записки. Тогава, наличието или липсата на инициали Д. П. ще реши ли проблема с това, дали някой, чиито имена започват с тях, е бил част от този механизъм, за който говоря? Ако ги има, Златанов ще мълчи, а някой Д. или П. ще отрече.

Ако ги няма – значи ли че кръгът на хората, които са дърпали конците на председателя на комисията се изчерпва само с тези, които фигурират в страниците или пък че КПУКИ е единствената държавна институция, в която това се е случвало? Не се иска кой знае каква прозорливост, за да е ясно какъв е бил и какъв е съставът на едно неформално „Политбюро”, което е определяло кой „да има конфликт” и кой да няма – подсъдимият е само изпълнител на чужда воля. Д. и Ц. , или А, Б, В ...Ю и Я не са в този „клуб” защото инициалите им са в това тефтерче или пък не биха членували в него, ако не са записани там? Те са били и са, независимо от това, което си е писал Ф. З.

Опитите сега да се разпали скандал са обясними. Един скандал ще удари част от политическата класа, защото ще постави „в пакет” Д. до Б. Един скандал ще удари отново и отново държавното обвинение, защото то „фалшифицира”. Няма значение, че е назначена проверка в столичното следствие, няма значение, че това, което е било показано на пресконференцията е било предоставено на всички журналисти, които са поискали слайдовете, както и на г-н Кирил Добрев.

Ако тогавашният говорител на прокуратурата е действал със съзнанието, че тефтерът е манипулиран, дали е щял да предоставя слайдове – същите, които сега се показват на страници и екрани? Всъщност, и резултатите от проверката не интересуват сценаристите на скандала. В продължение на близо две години прокуратурата прави всичко, което може, за да работи. За същото това време тя е основен обект на атаки отвсякъде. Няма някой, който да не е се е упражнявал върху тази институция, а и върху името на главния прокурор. Не че сме безгрешни, просто сме посочени за мишена. Не е нужно да припомням упражненията на политици, бивши прокурори и настоящи деятели на националната сигурност, синдикални лидери, лаборанти и стажанти и кой ли още не на наш гръб. Не е нужно да давам и примери – достатъчно е гузното мълчание сега на всички, които в началото ни разпъваха на кръст заради КТБ.

Сценаристите нямат нужда от силна и работеща прокуратура. За тях всеки опит за независимост на държавното обвинение е заплаха. И това не са само хора, които си вадят хляба с политика. В авангарда са и „честни предприемачи“, които освен всичко друго издават медии, защитаващи корпоративните им интереси - с или без опорни точки, но с ясно подредени пред тях мишени.

Толкова за бележниците.
А за призива „Не можете да заличите границите между гражданите и мафията” - грешите, можем. Като посегнем на това, което наричаме мафия. Въпросът е дали всички го искаме, или за една част е далеч по удобно ние като институция да останем на граничната бразда, за да ни замерят ежедневно и от двете страни.”