Експерт: Русия може да наложи мир в Украйна

Русия и Западът засилиха градуса на взаимните претенции въввръзка с Украйна, пише руският в. "РБК дейли".

Западът обвинява Москва, че не изпълнява договореното в Минск и изпраща в Украйна военни; в отговор Русия иска доказателства и отрича да има военно присъствие в съседната държава, обобщава изданието изявления на политици и дипломати, че Русия носи вина за ескалацията на конфликта в Украйна. Въпреки съобщенията за струпване на войски в зоните, контролирани от сепаратистите, украинското министерство на отбраната засега не очаква според вестника настъпление на отцепниците от т. нар. Донецка и Луганска народни републики. "Преждевременно е да говорим за това", заявил министърът Степан Полторак. В сряда той обаче разказа, че военните се прегрупират и изграждат линии за отбрана. Бившият председател на парламента на ДНР Денис Пушилин обвинява Киев в манипулации и уверява: "Засега не планираме нападателни действия". Той приканва контактната група от Минск спешно да бъде свикана за нови преговори.

В събота наблюдатели на ОССЕ докладваха, че колона бойна и транспортна техника без опознавателни знаци се движи към ДНР и ЛНР. Киев обвини Русия, че изпраща подкрепления за бунтовниците, а Донецк заяви, че техниката е негова. Командващият силите на НАТО в Европа генерал Филип Брийдлав заяви, че алиансът е видял през последните дни в Украйна да влизат руски войски и танкове. Според него Русия цели да сплоти сепаратистките сили, за да контролират по-успешно района, посочва "РБК Дейли", като се позовава на "Уолстрийт джърнъл". Причина за напрежението от последните дни са изборите в Донбас в началото на месеца и организираните преди тях от Киев общоукраински избори. Вотът в т. нар. Новорусия не бе признат от Запада и от Киев, които обвиняват отцепниците, че саботират мирния процес, а в Украйна ескалацията на напрежението се превърна в карта, разиграна при формирането на управляваща коалиция, отбелязва руският политолог Константин Затулин

Изборите в непризнатите републики фактически провалиха преговорния процес от Минск, констатира украинският аналитик Володимир Фесенко. Трябва да се търси изход от ситуацията и Русия може да избере като вариант "мироналагаща операция", както в Грузия през 2008 г. или през август т. г., когато масирана атака на сепаратистите доведе до свикването на срещите в Минск, казва експертът. Според него задача на Русия е да принуди Киев да преговаря пряко с ДНР и ЛНР. Страните обаче едва ли ще подновят пълномащабните бойни действия, прогнозира Фесенко.

Създаденият наскоро в Русия Съюз на бежанците от Украйна започва мащабен процес в Европейския съд за правата на човека: жители на Донецката и Луганската област срещу украинските власти, разказва "Комерсант", цитиран от Би Би Си. Според всекидневника сдружението на бежанците от Украйна е учредено миналия месец от председателя на парламента на т. нар. Новорусия - обединение на ДНР и ЛНР, Олег Царьов, негови "съратници" и преселници в Русия. В ЕСПЧ вече са подадени 7 жалби от украински граждани, съобщила Юлия Никитина, юристът на организацията. Съдът е регистрирал вече една от тъжбите: Антонина Маслова настоява Киев да й изплати 3 милиона гривни (към 200 000 долара) обезщетение за морални и материални вреди. Аналогични компенсации искат и другите шестима молители. Според Никитина Съюзът на бежанците от Украйна скоро ще изпрати в Страсбург още 50 жалби от граждани на Украйна; Царьов твърди, че събраните жалби наближават хиляда.

Първата жалба засега е само регистрирана, но ЕСПЧ би задал "уточняващи въпроси", ако изглеждаше неприемлива, смята адвокатката Каринна Москаленко, представлявала по-рано ищци в Страсбург. "Съдът не отказа веднага, което е доста показателно" - тъжителите имат добри шансове, смята и колегата й Дмитрий Аграновски, припомняйки в тази връзка уважени преди от ЕСПЧ "жалби от жители на Чечения срещу Русия". Руските власти ще се помъчат да използват предстоящия процес в ЕСПЧ, за да докажат колко е "безчовечен украинският режим", предупреждава политологът Михаил Виноградов. "Ето как процесът ще бъде представен в медиите: вижте, дори европейските съдебни власти признават, че в Украйна бомбардират къщите на обикновените хора" - казва аналитикът". "Това обаче не може да се използва като аргумент в политическия диалог с европейските политици - решението ще се забави твърде много", допълва той.

Същевременно икономическите перспективи на сепаратистка Източна Украйна "изглеждат днес доста мъгляво", пише "Независимая газета". Промишленият и износният потенциал на региона са безспорни, но текущите финансови проблеми там са извънредно остри. Киев официално отказа да изплаща пенсии на хората в Донбас. А предприятията често не могат да си получат парите за доставена вече продукция, констатира вестникът. Той отразява заседание на Центъра за стратегическо планиране в т. нар. Новорусия, състояло се вчера в Москва. Според неговия директор Александър Казаков, действията на Киев може да оставят без средства за препитание стотици хиляди хора в размирните региони. "Пари няма изобщо. Работниците се трудят в заводите за едничкия обяд и веднъж седмично получават пакет храна за семейството. Както разбирате, тези храни са главно хуманитарни помощи от Русия", уточнил Казаков.

Олег Царьов обмислял идеята за превръщане на непризнатите републики в нов "данъчен рай" като "например Чили или Приднестровието". Центърът обаче още не е решил каква валута да използват ДНР и ЛНР вместо украинската гривна, изтъква изданието. Съпредседателят на движението "Народен фронт на Новорусия" Константин Долгов предложил да се емитира собствена валута - новоруска рубла. Това според него "ще позволи на ДНР и ЛНР да станат нов Хонконг и Сингапур", информира "Независимая газета".