Глад за специалисти по чужди езици се задава на пазара на труда. Заради динамичното развитие на кол центровете у нас задачата да се наеме експерт е истинско предизвикателство. Въпреки че вземат хора и от студентската скамейка, повечето компании признават, че нуждата им от работна ръка расте с по-бързи темпове, отколкото висшите училища я произвеждат.
Повечето чуждестранни фирми купуват за служителите си и допълнително здравно осигуряване, което да покрие разходите по лекарства в случай на по-сериозно заболяване.
Заради това и все повече фирми се принуждават да „внасят“ персонал - оказва се, че в много случаи е по-лесно да се наеме италианец, готов да живее у нас, вместо да се търси завършил филология. По неофициална информация над 1000 са трудещите се в индустрията чужденци - у нас има доминиканци, венецуелци, холандци, поляци, украинци, пише "Преса".
Според данни на Българската аутсорсинг асоциация само 12% от дипломиращите се в родните вузове, или средно 7800 младежи на година, имат квалификация да заемат позиция в сектора. Голяма част от тях обаче заминават в чужбина, други пък не желаят да работят това. Очакванията на асоциацията са, че през 2015 г. нужните за индустрията хора ще са 30 000, а две години по-късно - 45 000.
Според данни на международната агенция за проучвания A.T. Kerney България е на девето място в света по атрактивност за аутсорсинг индустрията и на първо в Европа. Лидери в класацията очаквано са Китай и Индия, но родината ни привлича все повече инвеститори от сектора заради ниските данъци и разходи за заплати, както и заради високите нива на образованост на населението. Очакванията са, че към 2017 година годишният оборот в индустрията ще достигне до 2 милиарда лева.
Каква заплата получават работещите в подобни компании, най-често се определя от това колко и какви езици владеят. Колкото по-рядък е езикът, толкова по-голям е шансът за високо възнаграждение. При всички случаи обаче стартовата заплата не пада под 1200 лв., а в офертата задължително влизат ваучери за храна и транспорт, карти за фитнес и намаления в магазините.
„Много филолози вече предпочитат такава реализация пред работата в училище. Няма как да им се сърдим при средно възнаграждение 530 лв., но рискът да останем без достатъчно специалисти в класните стаи е голям“, не скри тревогата си Янка Такева, лидер на учителския синдикат към КНСБ.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)