ЕК към България: Докладът за правосъдието и вътрешните работи няма да бъде кой знае колко позитивен

Следващият доклад на Европейската комисия за България по механизма за сътрудничество и проверка няма да бъде "кой знае колко позитивен".

Ако не искаме контрастът с Румъния, който полека преминава в разделение, да се засилва, трябва да положим усилия и да постигнем политически консенсус. Не е достатъчно правителството да има добри намерения, но и политическите сили в парламента по възможност да се обединят около общите приоритети в тази област, обобщи Иванов. В отговор на въпрос той уточни, че при разговорите му в ЕК не е ставало дума за разделянето на България и Румъния по механизма. По неговите думи разликите между двете страни ще бъдат отчетени в предстоящите доклади и могат да имат политически отражения. Вицепремиерът поясни, че тези отражения могат да бъдат в това нашата страна все по-трудно да може да защитава оставането си в една двойка със страна, която изглежда се движи доста по-напред.

Според вицепремиера нашата страна има всички възможности да отбележи видим напредък в обозрима перспектива, макар и не до декември. По неговите думи е необходимо България да покаже поредица от действия в една добра посока - нещо, което на нас не ни се отдава, а е показател за необратимост на реформите. Не е вярно, че у нас нищо не се прави в областта на съдебната система, но ключовият елемент е да имаме ясен политически консенсус и законодателно действие. България може в рамките на две-три години да отбележи чувствителен прогрес и да има поредица от действия в правилна посока. Имаме човешкия ресурс, знаем какво трябва да се направи, заяви Иванов.

Това съобщи пред български журналисти в Брюксел вицепремиерът и министър на правосъдието Христо Иванов след срещите си с експерти от ЕК, както и с генералния секретар на комисията Катрин Дей, предаде БТА. Заключението е, че не можем да очакваме кой знае колко позитивен доклад и трябва да се подготвим за това, обобщи Иванов коментарите на Дей. Той поясни, че вероятно докладът ще бъде представен във втората половина на януари догодина. Оттук нататък нашата цел трябва да бъде сами за себе си да бъдем наясно с проблемите и да покажем, че има ясна посока за излизане от тях, без да си поставяме цели за два месеца и за шест месеца. Беше подчертана засилващата се разлика между България и Румъния, и този контраст трябва да ни притеснява, той е допълнителен фактор, който трябва да ни мобилизира, особено на политическо ниво, посочи вицепремиерът. По неговите думи Дей е отбелязала, че е ключово политическите сили у нас да се обединят около ясен план (в областта на реформите в областите, наблюдавани в доклада).

Той отбеляза, че ЕК очаква по-добра работа на прокуратурата, по-голяма независимост на съда. Ако не допълним усилията си в областта на съдебната реформа със същата задълбоченост и обхват при полицията и МВР, няма да успеем да имаме сериозен прогрес. Това е голямо предизвикателство за следващото управление - да постави реформата в МВР на дневен ред и по също толкова изразен начин, посочи вицепремиерът.

Той съобщи, че е запознал ЕК с проекта на актуализацията на стратегията за съдебна реформа у нас. Беше важно да се подчертае, че немалко от политическите сили припознават темата за съдебната реформа като важна насока за работа. Основната ми цел да започнем да разговаряме за план какво правим вече е постигната, добави вицепремиерът. Важно е да имаме ясно признаване на проблемите, на второ място е корупцията, но не просто индивидуалната, а систематичната. Трябва да покажем мерки, адекватни на дефинираните проблеми. Румънските колеги имат национална агенция за интергритет, която при тях даде добре оценени резултати. Вероятно за България създаването на още един такъв орган не би било добра стъпка, по-скоро е важно да работим на по-широк фронт, да създадем условия всички органи, които имат антикорупционни функции, да заработят по-добре, посочи Иванов.