Дао или как се помиряват социалното и индивидуалното?

„Нямах намерение да ви предложа някое популярно, но и статистическо достоверно изследване на начините, по които китайците са възприемали през различните епохи даоския светоглед. Подобни начинания безспорно имат място в културната антропология, но аз лично проявявам по-голям интерес към друго – как тези древни текстове докосват струните на собствените ми мисли, настроени, разбира се, в тоналността на западната култура. В никакъв случай не пренебрегвам пунктуално точната информация – Буквата, но нека заявя отсега, че обект на моето изследване ще е Духът и по-точно реалното преживяване на този светоглед, изразяващ се в следването на Дао.“

Алън Уотс е британски философ, писател, общественик, известен популяризатор на източната култура на Запад. „Дао на водата“ е преведена от английски език от Юлиян Антонов. Изданието съдържа калиграфии, изпълнени изцяло в духа на Дао от Ал Джунлян Хуан и Ли Джъджан. Това е петата книга от елитарната библиотека „Изток“. Част от нея са също книгата по военно и дипломатическо изкуство, създадена през късното китайско средновековие „Тридесет и шестте стратегии“, „Шътао и неговите беседи за живописта“ на видния руски синолог, историк на изкуството и преводач Евгения Завадска, „Дзен и японската култура“ на изтъкнатия познавач на дзен будизма Дайсецу Т. Судзуки и първата от „трите чудни книги на житейската мъдрост“ в Китай: „Нощни разговори край огнището“ на Уан Юнбин.

През последните няколко години Западът се обръща все по-често към Изтока по всевъзможни въпроси – от укрепване на здравето до начина на обзавеждане, – опитвайки се да разбере източния начин на живот и култура, от които да черпи непознати до момента за западняка знание и мъдрост.

Две от най-често употребяваните и модни напоследък източни понятия са дао и дзен. В книгата си „Дао на водата“ британският популяризатор на Изтока Алън Уотс разяснява що е дао и проследява пътя за взаимодействие между човека и света на Природата – т.е. естествения ход на нещата.

На китайски език дао означава път. Това е принципът на реда, който управлява вселената, света, природата, човека. То е въплътено олицетворение на китайския начин на мислене от дълбока древност до днес. В западните разбирания за религия, т.е. за бог и божествено Дао няма аналог. За западния човек то е неразрешим парадокс; та нали е едновременно познаваемо и непознаваемо!

Алън Уотс разяснява как основните идеи на Дао съвместяват, дори помиряват в себе си именно по парадоксален начин социалното и индивидуалното, порядъка и спонтанността, единството и многообразието. В предговора на „Дао на водата“ Алън Уотс обобщава: