8 млн. лв. източени от банкови карти у нас за година

На фона на растящото ползване на банкови карти в страната, скимингът се превръща във все по-голям проблем, както у нас, така и в чужбина. Загубите у нас от този вид измама само за миналата 2013 г. се равняват на 8 млн. лв., а за 2012 година - 7,7 млн. лева. Това твърдят от българската компания Skim Prot - разработила стикер, предпазваш дебитните и кредитните карти от копиране и източване на парите.

Според проучване, спонсорирано от софтуерната компания МакАфи (McAfee) и цитирано от агенция Ройтерс в средата на годината, киберпрестъпленията струват на световната икономика около 445 милиарда долара годишно, а загубите, свързани с лична информация, като откраднати данни за кредитни карти, се оценяват на 150 милиарда долара.

Скимирането всъщност е клониране или копиране на банкова карта. Скимиращите устройства не са скъпи - струват обикновено няколко десетки лева и се използват за кражба на данни от банковите карти, които са само с магнитна лента. Такива са повечето банкови карти в САЩ, откъдето се източват и най-много пари. Съвременните карти с чип са по-трудни за копиране, посочват специалистите, цитирани от БТА.

Банковата статистика показва, че обемът на транзакциите за 2013 г. у нас надхвърля 20 млрд. лв. Прогнозните данни за 2014 г. и 2015 г. пък сочат, че обемите ще продължат да нарастват с по близо 1.5 млрд. лв. годишно. Така например през 2018 г. общият обем на транзакциите в страната ни ще достигне рекордните 27 млрд. лв.

По информация на Централната банка, цитирана от компания Skim Prot, българите притежават 7.33 млн. карти, най-много от които са Visa Electron (2.94 млн. броя) и Maestro (2.6 млн. броя). На една кредитна карта пък се падат по близо 7 дебитни, сочи още статистиката на БНБ.

Експертите съветват да не предоставяме дебитна и кредитна карта или ПИН кода си на лица, представящи се за банкови служители или полицаи. Те могат лесно да скимират картата под предлог, че я проверяват за валидност.

Препоръчително е да ползваме банкомати на сигурни места, например в клоновете на банки или в големи магазини, както и просто да закриваме с ръка клавиатурата на банкомата, когато вкарваме ПИН-кода. Експертите предлагат да проверяваме и дали клавиатурата на банкомата или отворът, в който слагаме картата си, се разместват при натиск. Това е знак, че на банкомата вероятно е поставено скимиращо устройство. Сред марките за сигурност е и защитната лепенкa, която предпазва магнитната лента на картата от скимиране.

При проблем с картата в банкомата експертите препоръчват да не се звъни за помощ на телефонни номера, които са посочени върху устройството, а само на официалния номер за обслужване на клиенти на банката.