Крили от славяните имането в Слама канара

"С номинал 10 нумии са. За сравнение, 1 солид - златна римска монета от това време, е била със стойност около 7-8 хиляди нумии. Ние имаме 1202 монети по 10 нумии, което прави почти два златни солида, разказа Костадинов.

Имането, което откриха добричките археолози, работещи в местността Слама канара, е уникално, категоричен е Костадин Костадинов - директор на Регионалния исторически музей, цитиран от днешния брой на в. "Стандарт".

"Мястото е подходящо за уединение и отшелничество. Още повече, че срещу него има скален манастир, който никога досега не е проучван. Това ни наведе на мисълта, че може би съкровището е представлявало църковна лепта, защото и монетите са с малък номинал. По всяка вероятност е било заровено, тъй като крепостта е била обект на нападения от страна на аваро-славянски нашествия, продължили от 602 до 614 г. Тогава е била унищожена и самата крепост", казва Костадинов.

"С тази находка и монетите, които открихме при разкопките на град Залдапа, попълнихме с още 30% съществуващия си нумизматичен фонд", гордее се Костадинов. Той се надява обектът да бъде опазен от иманярски набези, които изобилстват в района. Надеждата му е и да има финансиране, за да продължат разкопките и през следващата година.

"Сега ще работим до края на октомври на терен, когато времето позволява, тъй като още имаме средства. Убеден съм, че крепостта и базиликата, както и изключително добре запазеният ров, който на места стига до 8 м дълбочина, ще се превърнат в един чудесен туристически обект само до няколко години", казва Костадинов.

Всъщност, съкровището е намерено рано сутринта на 16 септември. "Още след като станахме, колегата Добрев каза, че трябва да провери още веднъж място, което бяхме детайлно проучили предния ден. Взе уреда и застана в точно определена точка. Апаратурата даде слаб сигнал и колегата започна да рови с ръце. След малко извика: "А, има нещо!", последваха още възгласи "Тук има нещо!".

Керамичната амфора с монети бе отворена пред медиите и нейното съдържание бе преброено, докато екипът, работещ на обекта - Добри Добрев и Боян Тотев, разказваше за крепостта и находката.

Ден след откриването на имането реставраторът Елена Василева вече е започнала работа по реставриране на монетите. Боян Тотев и колегата му споделиха, че те са с един от най-малките номинали, съществували в ранновизантийския период, откогато датира находката.

Крепостта в Слама канара е известна на историците, но заради липса на средства не е проучвана детайлно. "Първите разкопки там са правени през 1989 г. и на следващата. Те обаче са били кратки и колегите са картографирали обекта. Благодарение на подкрепата и от културното министерство, и от община Добрич, която ни отпусна 20 000 лева, това лято предприехме по-сериозно проучване и стигнахме до това откритие", казва Костадинов.

Находката му вдигна адреналина", разказа Марияна Пехливанова, която също е част от екипа, работещ на терена.

В 8.30 ч откритието вече е повдигнало духа на екипа, но хвърля в смут ръководителя на музея. "Когато ми казаха колегите какво са открили, не знаех как се процедира в такъв случай. Не сме намирали цял съд, пълен с монети. Обадих се на колегите във Варна, но и те казаха, че не знаят какво се прави в подобна ситуация. Тогава потърсих колеги в София", сподели Костадинов.

От едната страна на монетите е изписана буквата "и", което е обозначение за номиналната стойност, а на другата има лик. Все още обаче няма напълно реставрирана монета, за да може да се каже чий точно е. "Предполагаме, че е императорски образ", казва откривателят им Добрев. Според Костадинов вероятно образът на монетите е на Юстиниан Велики или на чичо му Юстин Първи.

Тотев сподели, че според работната хипотеза на екипа крепостта е възникнала около съществувала базилика и по-скоро е играла охранителни функции на църковната сграда.

Специалистите не изключват възможността, при наличие на финансиране за по-обстойно проучване да се открият и тракийски хоризонти. В историята култовите сгради на отделните епохи са строени върху вече съществували такива на места, които са приемани за свещени.

Той добави, че по това време - средата на VI век, с 1 солид е можело да се купи жито за цяла година, което да осигури прехраната на един възрастен зрял мъж. "Образно можем да кажем, че с нашето съкровище бихме могли да осигурим годишната прехрана от жито на двама души", с усмивка добавя директорът на РИМ.

Тотев добавя, че при работата на терен към момента екипът е открил свидетелство за три археологически хоризонта - късноримски от IV-V век, ранновизантийски - VI век, и старобългарски - Х век. Самата базилика е еднокорабна, от късноримски период, добавя той.