Древна египтянка с близо 70 екстеншъна в косата откриха археолози

Древна египтянка с близо 70 екстеншъна в косата откриха археолози, проучващи град Амарна – столицата на прочутия фараон Ехнатон.

Останките са намерени в античен некропол от второто хилядолетие преди Христа, където имало общо 100 скелета. При 28 от тях учените се натъкнали на запазени фрагменти от коса, пише "Новинар".

Проучванията показват, че съвременниците на Ехнатон държали много на външния си вид и имали много разнообразни и изключително сложни прически. Те носели перуки, бижута, плитки и екстеншъни, боядисвали се и оформяли косата си с мазила.

В древен Египет са намирани и предмети, които вероятно са били използвани като маши за къдрене.

Мазнини от различни животни, включително и лъв и змия, се използвали като хомеопатично лекарство против косопад при мъжете. Когато косите посивеели, египтяните ги боядисвали с къна. По време на празници мъжете и жените си слагали изсушени мазнини върху косата и когато те се разтопели от жегата, освобождавали разнообразни аромати – на лилия, кардамон или смола.

Има дори предположения, че при оформянето на косата си египтянките са използвали пчелен восък. Прическата и бижутата били свързани с пола, социалния статус и възрастта на хората и били важен атрибут както във всекидневието, така и при подготовката на покойниците за пътя към отвъдното.

Жената със 70 екстеншъна вероятно е получила прическата си след смъртта – когато гробарите приготвяли тялото й за вечността. Въпреки че тя не е била мумифицирана, а само завита в плат, косата й се запазила повече от 3300 години. Специалистите обаче са убедени, че сложни прически като нейната са се използвали и приживе.

От проучванията на некропола става ясно, че в Амарна живеели хора както с черна къдрава коса, така и с права кестенява. Жените носели обеци и плитки. Те обаче не оставяли косата си да порасне твърде много и тя стигала малко под раменете. Според специалистите за създаването на екстеншъни се използвала коса от много донори и вероятно производството им е било цяла индустрия. Човешката коса обаче била скъпа и затова по-бедните понякога използвали фалшиви екстеншъни от растителни влакна.

Древните египтяни използвали козметика независимо от пола и социалния статус. Те вярвали, че гримовете и мазилата имат магически свойства и могат да ги предпазят от болести и зли духове. Египтяните си слагали черна очна линия и изрисували очите си, така че да заприличат на бадеми и да придобият формата на окото на бог Хор. За него се смятало, че има защитни сили, защото според легендата богът го загубил при битка, но след това то се възстановило по магически път.

Египтяните използвали грим на минерална основа, в който се съдържа минералът галенит. Той подобрявал имунната система и така ги предпазвал от опасните очни инфекции, които често се разпространявали край Нил. Саждите в грима пък предпазвали очите от опасното африканско слънце.

Египтяните създали лекарство за изгаряния, като използвали козметични продукти и мед. Те обаче вярвали, че то лекува не чрез силата на минералите, а по магически път.

Козметиката в древен Египет служела и в битката със стареенето. Фараоните и богатите хора използвали различни масла, за да запазят кожата си млада, защото искали да изглеждат добре и в отвъдното. Те се пазели от бръчки с помощта на сусамово и рициново масло.

Древните египтяни използвали и сапун - от пепел, глина и зехтин, който не само почиствал кожата, но имал лечебни свойства и я овлажнявал - нещо изключително важно в сухия климат на Северна Африка.