Руската преса коментира днес протокола за примирие в Украйна, подписан в петък в Минск от контактната група в състав: бившият украински президент Леонид Кучма, премиерите на самообявилите се Донецка и Луганската народна република Александър Захарченко и Игор Плотницки, руският посланик в Киев и пратеникът на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
"Ведомости" отбелязва, че документа липсва важен елемент от плана на Владимир Путин, предвиждащ раздалечаване на враждуващите на разстояние, което прави невъзможен артилерийския обстрел срещу населени места. Освен това в текста не се посочват названията, с които бунтовниците наричат своите "републики", а в края на протокола Захарченко и Плотницки са се подписали само с имената си, без да се указват постовете им. Вестникът привежда мнението на украинския политолог Дмитро Понамарчук, според когото легитимността на протокола поражда много въпроси. "С кого го подписахме? С граждани, които са нарушили украинските закони. Как може да се подписва с престъпници нещо различно от протокол за разпит?", цитира експерта "Ведомости". А ако документът е подписан от Русия, то тя е длъжна да признае, че е вкарала войски в Украйна, а и мандатът на Кучма да преговаря и подписва споразумения не е очевиден, защото той всъщност е обикновен гражданин на Украйна, заключава Понамарчук.
"Комерсант" пише, че интервюираните от вестника експерти са изразили единодушното убеждение, че договореното в Минск има определено предварителен характер и че за постигането на реално примирие страните в конфликта ще трябва да проведат още цяла серия преговори. По мнението на украинския политолог Михайло Похребинский минският протокол е "предварителен проект на желаните промени, в който не са посочени нито конкретен план за действие, нито срокове, нито задълженията на страните". Той смята, че 12-те точки от документа са формулирани, за да започне "спасяването на хората от катастрофа" и подготовката за зимата, а истинските преговори да бъдат отложени за после.
В текста на протокола пише, че части от Донецката и Луганската област ще придобият "специален статут" и там ще има предсрочни избори, но според Похребинский такава постановка на въпроса не дава перспективи за пълноценна децентрализация и на практика е безсмислена. "Става дума само за онези райони от Донецката и Луганската област, завзети от опълченците, тоест не за самостоятелни териториални единици", цитира "Комерсант" експерта. По думите му опълченците едва ли ще приемат да имат "специален статут" само върху част от териториите, за чиято държавна независимост се сражаваха.
Според Фьодор Лукянов, председател на руския неправителствен Съвет за външна и отранителна политика, точките в протокола очертават контурите и установяват равновесие, но ключов остава въпросът как Москва вижда бъдещето на двете самообявили се републики. Ако се съди по изявленията на Путин, Русия би желала те да останат в състава на Украйна с голяма самостоятелност, докато Петро Порошенко във всички случаи ще бъде обвинен, че е загубил още една част от Украйна, казва специалистът пред "Ведомости".
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)