Отрязаха претенциите на строителя на “Струма”

Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) е отрязала претенциите на фирма “Актор” да получи за довършването на лот 4 на автомагистрала “Струма” между Сандански и Кулата допълнително 39 млн. лв., научи “Монитор”.

Гръцката компания, която строи най-късата отсечка от аутобана към Солун на българска територия е поискала още и други неща, като например пътната агенция да й осигурява необходимите камъни, както и технологии за пътно строителство. Според експерти от бранша последната претенция във второто десетилетие на 21-ви век звучи несериозно.

Строителството на отсечката тръгна през април 2012 г. Срокът за изпълнение на договора е 23 месеца., като през месец април 2014 г. той беше удължен с около 4 месеца. Проектът предвижда на лота да бъдат изградени седем надлеза, шест подлеза, седем моста (пет моста за автомагистралата и два при жп линия София - Кулата). Ще бъдат монтирани шумозаглушителни прегради между магистралата и населените места. Стойността на проекта за лот 4 е 67 176 000,00 лв. с ДДС.

Проектът е сред нарочените за разваляне на договора с фирмата изпълнител, ако тя не докаже възможности за довършването му, стана ясно в петък от изявление на служебния транспортен министър Николина Ангелкова.

Очакваше се в четвъртък да се проведат преговори с висшето ръководство на “Актор” и АПИ, но те бяха отложени за тази седмица, за да могат гърците да се запознаят с мотивите за отказа на пътната агенция да им осигури исканите допълнителни 39 млн. лв.

От транспортното министерство са решили да реанимират още един рисков пътен проект - този за втората част от Западната дъга на столичното Околовръстно между р. Какач и бъдещата Северна скоростна тангента. Няма да бъде изпълнено решението на предишното правителство за прехвърляне на 30 млн. лв. от този обект към жп проектите по ОП “Транспорт”, защото това крие допълнителни рискове за финансови корекции и за довършването на отсечката в срок.

Друг важен пътен проект около столицата - автомагистралата между Калотина и София, се планира да бъде финансиран със заеми по програмата “Транзитни пътища-6”. Допреди време имаше идея поне за част от трасето да се ползват средства по инструмента “Свързана Европа”. По него България заедно с националното съфинансиране от 15% разполага до 2020 г. с 402 млн. евро.