Учените влизат в гробницата на Александър Македонски (снимки)

Археолози откриха гробница, която е от времето на Александър Македонски, съобщи БТВ. Според учените гробницата е от периода 325 - 300 г. пр. Хр., което е периодът, за който се смята, че е починал Александър Велики.

Той умира във Вавилон (днешен Ирак) през 325 г. пр. Хр., като се смята, че по-късно е погребан в Египет. Гръцкото издание пише, че в момента учените работят по разкриването на самоличността на погребания, като се очаква тя да стане ясна до края на месеца.

Античната гробница е открита в Амфиполис, близо до Серес в северната част на Гърция. Лично гръцкият премиер Андонис Самарас е посетил мястото, като определи гробницата като „изключително важна находка". Археолозите коментираха, че тази находка ще се превърне в най-значимото откритие в последните години. На входът й има два големи мраморни сфинкса. Учените предполагат, че в нея е погребана много важна фигура от древността.

Интересът на учените се засили още повече след изявлението на Андонис Самарас от мястото на разкопките, което създаде огромен световен интерес към това археологическо откритие, което ще даде нов положителен тласък на туризма. Каквато и да е погребалната церемония, то гробницата при всички положения е свързана с историята на Македония и семейството на Александър Македонски. Показателен за важността на археологическите находки е и фактът, че в продължение на дни всички информационни агенции, радио и телевизионни канали, проявяват голям интерес към откритието.

Според директора на НИМ проф. Божидар Димитров, учените в Гърция са се заблудили и това не е гробницата на Александър Македонски. "Откритието на огромната гробница край развалините на град Амфиполис (в устието на Струма) възбуди духовете в Гърция. Тъй като гробната камера все още не е проучена, гръцките археолози не са се изказали кой е погребаният в импозантната гробница. Предположенията, че това е малолетният син на Александър Македонски и съпругата му Роксана, са на възторжени любители на сензацията", коментитра той.

Античните автори до един твърдят, че в Амфиполис и около него живее особено силното тракийско племе едони. Те провалили в първите десетилетия на V в. пр. Хр. два опита на атиняните да основат град-колония на това място. Особено тежко било поражението в 460 г. пр. Хр. Атиняните стоварили десант от 10 000 младежи. Едоните ги разбили до последния човек в битката при Драбеск. През 437 г. атиняните влезли все пак в преговори с едоните и мирно основали град. Договорът, чиито подробности не знаем, почивал на взаимната изгода от търговията с дървен материал, жито, месо, злато и сребро. Амфиполис бързо се превърнал в процъфтяващ град. Любопитно е, че на стената на църквата „Св. Зосим” в Созопол (древна Аполония) е зазидана красива мраморна плоча на амфиполитянка, омъжена за аполониец. Смесените бракове в елита улеснявали бизнеса и затвърждавали мира. Рожба на такъв брак бил и Тукидит, смятан за първия академичен историк в света. По време на Пелопонеската война той тръгнал с малка ескадра от Тасос, да помогне на обсаждания от спартанците Амфипол. Закъснял, поради лошо време, и спартанците превзели Амфипол. Наказали го с 20-годишно изгнание.

Тукидит отишъл при баба си, тракийската принцеса Хегесапила, в планина над Амфиполис. Тя го изхранвала с доходите от сребърните и златните рудници, а той седял и пишел история. Ех, места за всеки историк, включително и за съвременните. Казват, че всяка сутрин баба му носела по чаша топло мляко, галела го по главата и му викала: „Пиши, пиши, сине, в писането ти е талантът, политиката не е за тебе”.

Разбира се, антична Македония превзела Амфиполис при голямото си разширение (до устието на Дунав и река Инд в Индия), но той си останал трако-гръцки град. След редица перипетии градът бил загинал завинаги към 629 г. под ударите на авари, славяни и българи. Членове на античния македонски елит действително се отбелязват в източниците около ІV–ІІІ в. пр. Хр. в този град. Така че възможностите за погребания в гробницата са поне три – виден тракийски владетел на племето едони, богат гръцки политически деец или пълководец на Александър Македонски, разяснява проф. Димитров..