Политолог: Случаят "Костинброд" не може да се повтори

Иран и цената на конфликта

Димитров заяви, че в рамките на това изборно законодателство съществува поле от регулации, които са вътрешноведомствени за ГРАО и МВР, в които по силата на чисто особения статус на вътрешноведомствените наредби, по които се извършват дейностите, остава и сегмент на не много прозрачна дейност.

Според Димитров има други решения, които могат да направят изборния процес по-прозрачен. "Влизането на такъв експерт, служебно овластен, размества сегашното разположение на властовите ресурси, в което ЦИК се назначава от партиите. ЦИК е основният организатор на изборите и въпреки че имаше голям натиск да се превърне в професионален орган, в край на краищата видяхте в какво се е превърнал – в едно доста раздуто тяло, в което партиите изпращат хора. Идеята за това по силата на служебно положение ограничен кръг експерти да се опита да направи оценка на тази част, от която по-малко прозрачен процеса донякъде се дублира. Това е отчасти проблемът, но е спорно решението", заяви политологът.

Димитров сподели и очакванията си към служебния министър на изборите: "Първоначалната идея беше самият министър да оглави Изборния борд или да работи в много близко сътрудничество с него, от което могат да произтекат две конфигурации. По-конструктивният вариант е министърът да се заеме с важните въпроси – активното избирателно право и регистриране на избирателите и избирателните райони в чужбина".

Според политолога случаят „Костинброд“ не може да се повтори: "Няма как да има "Костинброд", защото сегашният закон предписва изключително подробно подробностите – коя ще бъде печатната база, какво ще трябва да върши. Ако се организира "Костинброд", несъмнено ще е съзнателно организиран".