Обама: Няма да позволим на ислямистите халифат в Ирак

Президентът на САЩ Барак Обама заяви в интервю за "Ню Йорк таймс", че е склонен да обмисли по-голяма употреба на военни удари в Ирак, за да отблъсне ислямистите, но подчерта, че иракските лидери трябва да намерят начин да работят заедно.

В голямо интервю, дадено вчера на журналиста Томас Фрийдман, американският президент изразява също така съжаление, че не е направил повече, за да помогне за възстановяването на Либия след свалянето на Кадафи, изразява песимизъм за перспективите на близкоизточния мирен процес, безпокойство, че Русия може да нахлуе в Украйна и притеснение, че Китай, който е икономическа суперсила, не се намесва, за да помага, предаде Ройтерс. Агенцията се позовава на откъси от интервюто, поместени тази нощ на сайта на вестника, пише БТА.

В четвъртък Обама разреши на американските военни да нанесат прецизни удари по бойци на "Ислямската държава" в Северен Ирак, за да се предотврати евентуален "геноцид", както се изрази американският президент, срещу малка религиозна общност и да се защитят американските служители, работещи в Ирак.

В интервюто си президентът казва, че САЩ може да направят повече, за да помогнат на иракските власти да отблъснат бунтовниците, които се борят за своя държава. "Няма да им позволим да създадат някакъв халифат в Сирия и Ирак", заявява Обама, но веднага добавя, че това може да стане, ако САЩ знаят, че имат местни партньори, които са в състояние да "запълнят празнотата".

Американският президент хвали властите в полуавтономния Иракски Кюрдистан, които по думите му работят добре и са толерантни към верските малцинства и религии, казва, че САЩ имат желание да помогнат, но посочва, че не иска американците да вършат работата на иракските военновъздушни сили. Обама казва на шега, че понякога му се иска САЩ да бъдат повече като Китай - суперсила, от която никой не очаква да се намесва. Той казва, че през последните 30 години Китай е бил "свободен ездач" (или "пътник без билет") и много е спечелил от това, използвайки израз, по който в икономиката се има предвид субект, който потребява стоки или услуги, най-вече в публичния сектор, в степен, многократно надхвърляща приноса му за производството им.