Плевнелиев създава специално министерство за провеждането на предсрочните избори?

Специално министерство за провеждането на предсрочните избори обмислял президентът Росен Плевнелиев, твърди 24 часа. За такава идея на “Дондуков” 2 се заговори в различни партийни централи вчера.

В предишното служебно правителство Плевнелиев инициира създаването на специален изборен борд, съставен от общественици, който да следи за провеждането на вота. Новата ЦИК по-късно също се сдоби с обществен съвет. Сега се обмисляло за още по-сериозни гаранции срещу скандали като костинбродския. Ако държавният глава се спре на този вариант, това ще е голямата промяна в структурата на кабинета, чието назначаване се очаква идната седмица. За сметка на новото кресло можело да отпадне това на министър по електронното правителство. Засега единствено преподавателят по конституционно право проф. Георги Близнашки официално призна, че с него са водени разговори за премиер. Бившият депутат от БСП, който бе изключен от партията, оглави инициативния комитет за провеждането на референдум по изборното законодателство, поискан от Плевнелиев. Близнашки съобщи и че е дал принципно съгласие да участва в правителството, но имало и други варианти. Решението е изцяло в прерогативите на държавния глава и ще стане ясно, след като и ДПС върне мандата за съставяне на правителство, което ще се случи днес, обобщи професорът. Опитът му на юрист, депутат с 2 мандата и шеф на обществения комитет по допитването прави Близнашки подходящ и за специалния ресор “отговорник по изборите”, ако до обособяването на такъв пост се стигне, коментират запознати.

Преди да се завърти името на Близнашки, за вероятен служебен премиер се сочеше шефът на БАН акад. Стефан Воденичаров. Със сигурност и с него вече са водени разговори, според някои академикът отклонил поканата. Повечето от списъка на Плевнелиев са били на срещи и вчера. Разговорите с потенциални членове на кабинета му продължават. За част от ведомствата президентът бил готов с избора си, за други се колебаел между двама-трима. Очаква се той да издаде указа си за назначаване на служебния кабинет идната сряда. Доскоро също спрягания за премиер подуправител на БНБ Калин Христов бе предложен от ГЕРБ за гуверньор на националната банка минути след като Плевнелиев призова от парламентарната трибуна за незабавен избор на новуправител. И ДПС е зад него, така че по-вероятно е той да не се натоварва с премиерския пост. На фона на кризата с КТБ обаче е почти без конкуренция за финансов министър. Възможен вариант там е и Красимир Ангарски, който бе в служебното правителство на Стефан Софиянски, а след това работи в различни банки.

Както и в предишното служебно правителство, вицепремиер и министър на регионалното развитие ще е дясната ръка на държавния глава - шефът на кабинета му Екатерина Захариева. Запознати с кулоарна информация твърдят, че именно нейна е идеята за министър на изборите, чиято организация би била основно в нейните отговорности. Тя предпочитала застраховка от риск “Костинброд”. Вариант за такъв нарочен министър бил и проф. Михаил Константинов. Политологът и преподавател поизбирателни системи Димитър Димитров също имал шансове. Социален министър след 6 август се очаква да е бившият управител на НОИ Йордан Христосков, с който са водени разговори. Възможно е обаче този пост да заеме иДеяна Костадинова, която беше социален министър в предишния служебен кабинет на Плевнелиев и е негов секретар по социалните политики, младежта и спорта. Важните еврофондове вероятнно отново ще бъдат поверени на финансиста Илияна Цанова, която оглавяваше ведомството и в предишното служебно правителство. Не било изключено обаче с отговорността да бъде натоварена Николина Николова, която е съветник на президента със същия ресор.

Още не е ясен бъдещият титуляр на Министерството на икономиката и енергетиката. Пак се спряга възпитаникът на Харвардския университет Асен Василев, който бе на поста и миналата година. Също вариант е секретарят на президента с ресор икономика и иновации Евгени Ангелов. За вътрешен министър в публичното пространство се спряга депутатът от СДС в 38-ото, 39-ото 40-ото и 41-ото НС Йордан Бакалов. Този пост е ключов, тъй като МВР има съществена роля за провеждането на изборите. Бакалов обясни, че ако има възможност да оглави МВР, най-напред ще премахне загражденията около парламента. Опция за вътрешен министър, макар и по-малко вероятна, е Димитър Георгиев, който бе зам. на Цветан Цветанов. Правното министерство може да бъде поверено на съветника на държавния глава Наталия Киселова или на секретаря му Петя Тянкова. Почти без конкуренция за поста земеделски министър е бившият шеф на ДФЗ Румен Порожанов, твърдят източниците на 24 часа.

Здравеопазването отново ще поеме проф. Николай Петров, който вече е началник на ВМА. Вариантите за външен министър са Соломон Паси или секретарят на президента Тихомир Стойчев, който преди бе зам.-шеф на мисията ни във Вашингтон. Трети вариант е държавният глава да заложи отново на дипломат от кариерата. В предишното му правителство постът се съвместяваше от премиера Марин Райков, дотогава посланик във Франция, а сега начело на мисията ни в Рим. Източниците ни твърдят, че и сега Плевнелиев е водил разговори в София с Райков. Почти сигурен министър на отбраната е доц. Велизар Шаламанов, който бе зам.-министър в управлението на ОДС. Министър на образованието пък най-вероятно ще е секретарят на президента по връзките с гражданското общество Румяна Коларова или този по науката Анна-Мари Виламовска. Културата ще бъде поверена на човек на изкуството с изявени десни възгледи или на бившата шефка на Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) арх. Йорданка Кандулкова. Вчера се чу, че председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев е отказал поста. Пак Петър Стойчев или Евгения Раданова са вариантите за титуляр в спортното министерство. Запознати разкриха, че вероятно над половината от членовете на служебното правителство са със сериозни шансове да останат като титуляри в редовен кабинет след изборите на 5 октомври.