Българският край на историята (снимки)

Българските царе също не биха били доволни от България днес

Ето какво би направил Апостолът на Свободата и всеки един революционер, ако можеха да видят какво се случва в България днес

Ето какво би направил хан Аспарух при настоящата ситуация в България

Паисий Хилендарски

Любомир Сергеев е фотограф, който от дълги години не живее в България. От скоро, Любо официално е жител на Ню Йорк. Той прави страхотни снимки, които обаче така и не са особено известни в България. А би трябвало, защото носят доста актуални послания за нас, българите, пише webcafe.bg.

Неговата серия от 6 снимки "Български икони - краят на историята" показва българските будители, насочили оръжия към себе си. Според концепцията, това е техният отговор на хаоса и безумието в страната в момента.

Ето какво пишат от Sergeev Stidio за серията:

Това е история за дългия път на една красива малка страна, успешно самоунищожаваща се с корупция, мерзост, политически машинации, довели до болезнената агония на днешното поколение. Ние и семействата ни израснахме в България и продължаваме да не се отказваме, да се борим и мислим и това е нашият протест към настоящето, нашето възмущение, нашето разочарование, през очите на богатата ни история. Тя е единственото, което ни крепи, затова имахме дързостта да се заровим в сърцето ѝ и да я отнемем и унищожим, да накърним достойнството на народа си, за да ни чуят.

Използвахме първообразите на обикновените хора, които са се превърнали в истински Легенди, които написаха историята - словом и духом, заради борбата си, възгледите си и жертвите, които са направили за страната си. Това е, което ние наричаме България! Тяхната истина е била тяхната борба -„Ако спечеля печеля за цял народ, ако загубя губя само мене си”.

Предприехме това дълго пътуване назад във времето, за да се срещнем с ханове, царе, монаси, народни борци за свобода, поети и князе, за да им разкажем за днешна България и да чуем последната им воля и ето как ни отговориха те: с разочарование, погнуса и болка.

„Портретите с неочакван край” беше истинско предизвикателство за нас, защото истинският край беше предизвестен от времето, в което живеем. Ще продължаваме греховно да „убиваме” българските икони, докато някой не ни убеди в противното.