Бум на лаймска болест. Броят на заразените от нея нараства с дни

Бум на ухапвания от кърлежи, които често водят до заболяване на пострадалия от лаймска борелиоза, известна повече като лаймска болест, има в страната. Броят на заразените от нея нараства с дни. Причината са пълчищата от кърлежи в резултат на избуялата растителност от дъждовете, съобщиха епидемиолози, пише "Монитор".

Четири случая от нея са регистрирани само за пет дни в София, показва епидемичната справка на Столичната районна здравна инспекция. Трима със същата диагноза са установени за твърде кратко време и в Пловдив. Подобно е положението и в почти всички останали региони в страната. Епидемиолозите не могат да дадат конкретна цифра, тъй като случаите на инфектирани от кърлежите се увеличава непрекъснато.

Кърлежите и комарите донасят малария у нас, вече са регистрирани и първите случаи заради затоплянето на времето, съобщиха още епидемиолозите. За ограничаване на тропическите зарази, които вече обхващат все повече страни в северното полукълбо заради глобалното затопляне, държавата предприе изпълнение на Национална програма за контрол и профилактика на векторно предавани трансмисивни инфекции.

Заради топлата зима, подранилата пролет и твърде дъждовното лято промяната в климата у нас идват все повече екзотични болести, пренасяни от кърлежи, комари, папатаци и гризачи.

380 българи са се разболели от лаймска болест само през миналата година, 400 са били тези с марсилската треска, която идва от комарите, 8 човека са били с опасната кримска хеморагична треска. При нея смъртността е 50 процента, каза главният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев и уточни, че тя се прихваща от ухапване от кърлеж. По-рядко срещаната ку-треска е заразила 22-ма души, тя се пренася от козите. Хеморагична треска с бъбречен синдром са прихванали 15 българи, сочи статистиката на по-редките заболявания.

Според епидемиолозите към края на сезона броят на заразените с тези тропически инфекции ще бъде още по-голям.

Най-важното при ухапване от кърлеж е, преди да отидат на лекар, хората да не се опитват да го вадят сами. Колкото по-рано той бъде отстранен, толкова по-нищожен е шансът за зараза. Затова д-р Кунчев препоръчва това да става не по-късно от 10-12-ия час. Различните зарази имат и своите географски особености у нас - от хеморагична треска с бъбречен синдром боледуват предимно жителите на Врачанско и Пазарджишко.

Марсилската треска, пренасяна от кърлежи, се вихри най-вече в Горнотракийската низина. Засичат я често в Хасковско, Старозагорско и Бургаско.

Лаймската болест тръшка във Варненско, Шуменско и като цяло в Централна и Северна България.

Плъховете и мишките в Трънско разнасят най-вече хеморагична треска и туларемия.