ЕС е разделен заради санкциите срещу Русия

Няма съгласие между страните от Европейския съюз по отношение на налагането на по-строги санкции срещу Русия, коментира лондонският в. Файнейшъл таймс.

Брюксел и Вашингтон въведоха ограничения срещу Москва след като Русия присъдени Крим в края на март. Руското външно министерство отговори и нарече мерките контрапродуктивни. Западът по-рано предупреждаваше Кремъл, че може да въведе по-строги мерки, които предвиждат ограничаване на изнасянето за Русия на оборудване за добив на течни горива. САЩ изискват от ЕС да подготви поредния пакет от санкции по повод свалянето на малайзийския Боинг.

Американският президент Барак Обама заяви, че водената от него държава е в състояние да приеме нов пакет санкции срещу Русия и е готова да направи тази стъпка. Стопанинът на Белия дом е обсъдил темата с германския канцлер Ангела Меркел и британския премиер Дейвид Камерън.

Въпреки втвърдяването на тона към Москва заради свалянето на малайзийския самолет и гибелта на 298 души, 28-те са разделени относно мерките срещу Русия, коментира изданието. Меркел заедно с Камерън и френския президент Франсоа Оланд призова руския държавен глава Владимир Путин да използва влиянието си върху сепаратистите в Източна Украйна за създаването на условия за независимо разследване на трагедията. В заявлението на Берлин обаче нямаше споменаване на думата санкции. В същото време в документа на Париж се отбелязва, че европейските лидери са предупредели Москва за последици, ако Кремъл не предприеме такива стъпки.

Според вестника Брюксел готви мерки срещу най-близкия кръг около Путин. Великобритания, Полша, Литва, Латвия и Естония отдавна настояват за по-строги санкции. В същото време Франция, Германия и Италия са били против, опасявайки се от реципрочни мерки и негативни последици върху дипломатическите отношения. Консенсус не е постигнат и досега, коментира "Файнейшъл таймс".

Европейски дипломат, запознат с хода на преговорите, отбелязва, че се е надявал на по-голяма решителност от страна на ЕС. Други чиновници в Брюксел изразяват съмнение дали катастрофата в Украйна ще даде тласък на преговорите в ЕС.

На срещата на външните министри от 28-те на 22 юли вероятно ще бъдат обсъдени мерки срещу руския военнопромишлен комплекс. В частност в списъка на санкциите може да подене фирмата, произвеждаща зенитноракетни комплекси Бук, чийто снаряд е свалил пътническия лайнер. За въвеждането на третия кръг от санкции (налагане на ограничения върху цели сектори от руската икономика) настояват Лондон, Варшава, Вилнюс, Рига и Талин.

Париж миналата седмица все още настояваше ограниченията да останат във втория кръг (санкции срещу определени физически и юридически лица). "Файнейшъл таймс" припомня подписания през 2011 г. между Русия и Франция за доставка на два хеликоптероносача Мистрал на стойност 1,2 млрд. евро договор. Първият кораб трябва да бъде предаден през тази година, а другият през 2015 г.