Гарантират и едрите депозити в КТБ, но след данъчна ревизия

Всички депозити в КТБ ще бъдат гарантирани, като за целта парламентът ще гласува специален закон за банката.

За това са се договорили трите парламентарни партии БСП, ДПС и ГЕРБ и ръководството на БНБ, твърди "24 часа". Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се е съгласил депутатите му да подкрепят специалния закон, но с условието за задължителна актуализация на бюджета. Затова финансовият министър Петър Чобанов до дни трябва да внесе двата проекта - за КТБ и за актуализация на държавните финанси в Народното събрание. Очаква се те да бъдат гласувани заедно, като двете четения щели да минат по бързата процедура. "С празни приказки дни наред никой не печели нищо, само създаваме напрежение в системата", заяви Борисов. Актуализация категорично трябва да има, защото в противен случай служебното правителство няма да е на хляб и вода, а само на вода", каза лидерът на ГЕРБ и добави: "Има два варианта - да се действа по сегашния закон или ако се предложи друга алтернатива, нека я обсъдим. Но аз не мога да приема алтернатива, предложена от Иван Искров и компания, защото не им вярвам".

Спецзаконът за КТБ предвижда всички влогове на фирми и физически лица да бъдат прехвърлени на дъщерната на КТБ банка "Креди Агрикол". Тя става 100% държавна срещу цена от 1,5 млн. лева. Парите обаче няма да бъдат реално платени, а ще се приспаднат като задължения на КТБ към държавата. Самата банка ще остане без лиценз и ще бъде обявена в несъстоятелност. Всички пасиви като кредити и сметки от КТБ ще бъдат прехвърлени в "Креди Агрикол", с изключение на тези на акционерите в КТБ и на свързаните с тях лица и фирми. За да се гарантират обезпечените от държавата депозити до 100 000 евро, които са на обща стойност 3,7 млрд. лв., фондът за гарантиране на влоговете ще даде 2,1 млрд. лева.

Останалите 1,6 млрд. лева ще бъдат осигурени чрез емисия ДЦК, които ще пусне финансовото министерство. Депозитите, които не се покриват от държавната гаранция, са за 2,2 млрд. лева. Те ще бъдат обезпечени със здрави активи от КТБ на същата стойност. Това означава, че влоговете ще бъдат изплащани от постъпленията от редовно обслужвани кредити, както и от последващата продажба на активи, придобити от банката. Стойността им е за близо 700 млн. лв. Това ще се прави от Националната агенция за приходите, а не от синдик на КТБ. По този начин държавата си гарантира, че парите ще отидат директно при нея и няма да има продажби на фиктивни цени. Всички вложители в КТБ със суми над 200 000 лева ще минат през данъчна ревизия. Те ще трябва да докажат произхода на парите си и платени данъци за тях, преди да изтеглят влога си.

Тези, които имат до 200 000 лева, ще могат да разполагат с парите си до един месец след отварянето на банката. За по-големите влогове срокът за теглене е не по-рано от 6 месеца, и то само след предоставени документи за данъчна ревизия. Политиците се обединили за приемането на специалния закон за КТБ, тъй като одитът на банката показал, че ако не се гарантират всички депозити и сметки, ще бъдат засегнати държавни и частни компании, в които работят общо 75 000 души. Годишните данъчни постъпления от тези фирми били на стойност 1,4 млрд. лева. Ако банката не бъде спасена, бюджетът щял да се лиши от тези приходи.