„Много малко вероятно е, много малко възможно е кредитен портфейл за 3.5 милиарда да изчезне. Не си представяйте кредитните досиета като папки. Това е информация на електронни носители, с бекъп, част от която се подава, включително към кредитен регистър и „Банков надзор“. Ако тя наистина липсва, е възможно да говорим за посредственост или за корупция в редица звена“.
Така експертът на АБВ Константин Проданов коментира пред OFFNews твърденията на Управителния съвет на БНБ за изчезнали кредитни досиета от Корпоративна търговска банка.
Според него БНБ не е имала интерес от разпространяването на недостоверна, според специалистите, информация за КТБ. „Били са поставени пред свършен факт“, е констатацията на Проданов.
Според него, ако държавата плати допустимите по закон до 100 000 евро на депозантите, общата сума би била с около 1 милиард лева по-малко, отколкото ако върне всички пари, които са били държани на депозит в КТБ.
При фалит на банката и влизане на „правилния“ синдик в нея, редица кредити ще могат да бъдат преструктурирани и например, ако до преди затварянето на банката сте дължали 100 милиона, след преструктурирането ще дължите 20, даде пример той.
Очаквах от БНБ да чуя имената на 10-тге най-големи длъжници на КТБ, но това не се случи. Той бе категоричен, че с „с активните си действия и бездействие на държавните органи една банка бе доведена до такова състояние“.
Не оправдавам ръководството на банката – те сами са се поставили в позицията „банка на властта“, което ги прави уязвими за ситуация като тази, каза още Проданов.
Той бе категоричен, че изваждането на 2 милиарда за новата държавна банка „Креди Агрикол“ е последното, което е трябвало да бъде направено. Много по-добре би било тези пари да се инвестират в инфраструктура, във високи технологии.
„Останах сащисан, озадачен и доста обезпокоен вчера след пресконференцията на БНБ. Чух скандални твърдения, много важни въпроси останаха без отговор. Видях едно сочене с пръст, прехвърляне на вина и бягане от отговорност. Останаха много въпросителни и по отношение на поставената диагноза по казуса „КТБ“, и по отношение на предложените решения, допълни той.
Той определи като „измиване на ръцете“ прехвърлянето на отговорността единствено върху подуправителя на БНБ Цветан Гунев.
„БНБ е колективен орган. Не е султанатът, където султанът си измива ръцете с везира“, каза той и напомни как преди година и половина – две се водеше дискусия дали да допуснем европейския банков надзор и тогава днешният управител на БНБ Иван Искров се възпротиви, защото сме упражнявали достатъчно добре банков надзор.
„Вчера за 30 минути той разби на пух и прах кредибилността на БНБ“, коментира още Проданов.
Според него мерките на БНБ за КТБ и „Креди Агрикол“, сред които е намерението да бъдат върнати всички пари на депозантите, дори и на тези, които са държали в КТБ суми, надхвърлящи защитените от Фонда за гарантиране на вземанията 100 000 евро, не могат да бъдат приети безкритично.
„Знаем, че лихвите в КТБ бяха много по-високи от тези в останалите банки. Знаем, че редица държавници държат парите си там именно заради тези лихви. Така остава усещането, че лихвите са за тях, а рискът – за нас, които ще платим чрез данъците си“.
Това, по думите на Проданов, оставя лош вкус.
Недоумение буди и друга част от решението на УС на БНБ.
„Защо се стига до одържавяването на банката? Защо са отритнати миноритарните акционери като потенциален инвеститор? ВТБ казаха, че нямат интерес, но Оманският държавен фонд дойде да преговаря. Защо е отритнат? Включването на държавата е най-крайният сценарий“, каза той.
Възможно обяснение за това решение е фактът, че тези 3.5 милиарда лева не са непременно лоши кредити, а кредити на хора, които не искат да ги върнат или поне не в пълен размер, както и заеми, получавани от фирми, свързани с мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев и давани с цел придобиването на реални бизнеси – практика за КТБ.
„Ако те се инвестират, биха докарали над 2.5% ръст, какъвто не сме виждали от 2007-2008 г. и много ни трябва“.
Според Проданов е много вероятно държавата да е била катализатор на процесите, довели до фалита на КТБ. „Обикновени вложители не могат да изтеглят такива суми“, коментира той.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)