"Ню Йорк таймс": В България корупцията и недоверието превръщат обещанията в страдание

В град, където конспиративните теории са толкова разпространени, колкото и дюнерджийниците, гражданите имат различни теории какво е предизвикало това внезапно паническо теглене на пари от двете най-големи банки в България миналия месец.

Поставен бе и под въпрос нейният статут на една от малкото правителствени институции, които функционират сравнително добре.

Опашките от паникьосани вложители в тази столица се изпариха с бързината, с която се появиха в това, което може да се нарече най-кратката банкова криза в историята, пише американският в. "Ню Йорк таймс" във връзка с неотдавнашната паника, в която хиляди вложители изтеглиха депозитите си от две български банки.

Дали се дължи на спор, в който участват двама бизнесмени с политически връзки? Заговор от чуждестранни агенти като отмъщение за това, че България спира строежа на газопровод, предназначен да пренася руски природен газ? Каквато и да е причината, масовите тегления от Корпоративна търговска банка и Първа инвестиционна банка привлякоха отново вниманието към крехката икономика и нефункциониращата политика, които спъват България.

Недоволството на Москва от решението на България, взето под натиск от ЕС, да спре работата по газопровода "Южен поток", засили тревогите за увеличаване на напрежението в регион, който вече е разклатен от украинската криза. Вчера руският външен министър Сергей Лавров бе в София, за да обсъди проекта за изграждане на газопровода.

Изтеглянията на суми от банките задълбочиха разочарованието сред чуждестранните инвеститори и сред мултинационалната бизнес общност. Те разклатиха и доверието в способността на Българска народна банка да надзирава българската финансова система.

С образована средна класа и атракции като черноморски плажове и старопланински върхове, България бе преди време магнит за чуждестранни компании. Но инвестициите отвън, които общо бяха над 9 милиарда през 2009 г., спаднаха до около 1,4 милиарда долара миналата година. Корупцията и непостоянната правителствена политика, както и стотици милиони долари неизплатени дългове към американски и европейски производители на електроенергия, навредиха на бизнес климата, отбеляза "Ню Йорк таймс", цитиран от БТА.