Бивш охранител на Доган: Ако бях в НДК, щях да разстрелям Октай

Случката в НДК с атентата срещу Ахмед Доган е позор за охранителните служби. В европейска столица да опрат пистолет в главата на политически лидер? Какво е това. Аз в същото време бях на работа и разбрах от медиите. Настръхнах. Ако аз бях там, лицето, което посегна на лидера ми, щях да го ликвидирам веднага. Това щяха да бъдат последните мигове от живота му. Щях да го разстрелям. Това момче получи своите минути слави. Дано да спи спокойно. Съжалявам, че не бях там. Това обяви охранителят Ерол Челяби, който е бил личен гард на почетния председател на ДПС до 1997 година в предаването „Ничия земя” по Нова телевизия, след като бе попитан за атентата срещу Доган.

„НСО с лъскавите обувки нищо не направиха. Не бяха подготвени. Аз, ако бях там, щях да бъда максимално близо до Доган. Още при затичването на Октай щях да реагирам брутално. Пропускът е недопустим – позор за службите”, добави охранителят.

Ерол Челеби допълни, че се опасява, че тогава това е било организирано. Смята, че опонентите на Доган, които бяха на власт тогава, имат пръст в цялата работа. „Това селско момче си получи 15-те минути слава. Нищо повече. Мечтаел е да изплува от своето бургаско село. Според мен той е искал е да го убие. Октай просто е маша. Кой е зад завесата?”, пита Челеби.

В момента Ерол е шофьор на линейка в Бърза помощ в столицата. Когато разказва да себе си, той не споделя много, но все пак каза, че има много дипломи.

„Имам диплома от Полицейската академия в Анкара. Магистър по антитероризъм съм. Имам диплома и като специалист двигатели с вътрешно горене. Стана така, че от 1 млн. турци в България аз бях избран да пазя Ахмед Доган”, сподели Челяби.

Попитан дали от ДС са го определили, отговорът бе: „Може би да, може би не...”

Ерол съща така разказва, че е бил охрана на Ахмед Доган в бурното време на 90-те години, когато по митинги на ДПС са идвали по 50-60 000 християни и още толкова мюсюлмани. „Много терористи сме заловили по това време с хората от разузнаването, защото сценарият за България бе като в Югославия. Имало е много извънредни ситуации, но никога не съм допуснал да му опрат оръжие до главата”, разказва още Челяби, известен и като „Сянката на Сокола”.

Двамата се разделят през 1997 година. „Бяхме толкова сработени, че се разбирахме само с поглед”, добавя сега той.

Някъде тогава Ерол дава обещание към съпругата си, че повече няма да е охранител.

„Доган е единственият, който е оцелял през времето на прехода, защото е силен. Самотен е. Изпада понякога в странни състояния и се затваря в някаква негова капсула”, споделя още Челяби.