КНСБ представи пакет от искания към управляващите

Значителна част от българските работници заемат нископлатени работни места”, посочи Пламен Димитров.

Координационният съвет на КНСБ одобри пакет от искания, които ще бъдат поставени пред сегашните и бъдещите управляващи. От КНСБ настояват премиерът Пламен Орешарски да отчете пред Народното събрание в какво финансово състояние правителството оставя държавата в края на това управление и какви са рисковете от неизпълнение на бюджета. Това обяви Пламен Димитров, президент на КНСБ, на пресконференция днес, съобщи "Дарик".

Спешни мерки за оздравяване на НЕК и незабавна актуализация на бюджета на Здравната каса от сегашния парламент са сред исканията на синдиката. По отношение на пенсионната система от КНСБ настояват за замразяване на възрастта за всички категории на труд до края на 2018-та година, а от началото на 2019-та година нарастването на пенсионната възраст да се обвърже с удължаването на средната продължителност на живота, за това настояват от синдиката.

От КНСБ се обявиха и за приемане на промените в Наказателния кодекс, които криминализират укриването на осигурителни вноски, и предлагат нов текст, който да регламентира затвор до 1 година и глоба до 1000 лева, при умишлено неизплащане на гарантирания размер на заплатата на работника в уговорения срок.

Димитров говори и за българите, коиуто работят в Гърция. Към момента в Гърция работят повече от 200 хиляди българи, заедно със сезонните работници, обяви Пламен Димитров.

Пламен Димитров посочи, че от работещите българи в Гърция, 40 хиляди се намират в северната част, а 1/3 от тях работят в Солун. Българите са концентрирани още в Атина, югозападното крайбрежие, остров Крит и остров Родос. „Основната част от жените работят в сферата на търговията, услугите, хотелиерството, както и като домашни работници. Мъжете работят в областта на туризма, селското стопанство и строителството. Надниците и заплатите зависят от договарянето с работодателя и са различни в Солун и Атина”, добави той.

Пламен Димитров посочи и седем направления, които българите, работещи в Гърция, описват като проблемни и търсят институциите за съдействие. „Първият проблем е намаляването на работните заплати. Такова е най-честото оплакване на работещите в Гърция, което не идва само от българите, но и от гърците. Вторият проблем е удължаване на работното време, назначаване на намален работен ден при повече работа. Тези неща ги имаме и ние в България. На трето място се оплакват от нередовно изплащане на работните заплати, както и незаплащане на извънредния труд. На четвърто място поставят това, че полагат труд, без да им се плащат никакви осигуровки. Петото направление, заради което ни търсят е работа без трудов договор и на последно място - работа без никакъв почивен ден.

Според Димитров това се наблюдава особено по време на сезонни кампании, като в селско стопанство, така и в туризма. На седмо място, българите сигнализират за увеличаване на случаите на дискриминационно отношение от страна на работодателите, както и на тежки условия на труд, особено в селското стопанство.