Историческа смяна на властта в ЕС

Жан-Клод Юнкер, номиниран за председател на Европейската комисия (ЕК), има репутацията на безинтересен технократ, коментира коментира в. Файненшъл таймс.

Но изборът той да ръководи най-висшия орган на Европейския съюз причини политически трус в коридорите на Брюксел. Има доста спорове около това дали 59-годишният бивш премиер на Люксембург е правилният човек, който да оглави комисията в един критичен момент в историята на блока. Но начинът на неговото назначаване е по-важен от характера на човека. Той ознаменува историческа промяна на властовия баланс сред институциите на ЕС в полза на Европейския парламент.

Миналия месец около 250 милиона европейци гласуваха на избори за европейски депутати. Преди вота паневропейските политически блокове постигнаха общо съгласие, че кандидатът на най-голямата група в парламента ще бъде номиниран да ръководи комисията, изпълнителният орган на ЕС. Изборът на Юнкер подпечатва успеха на този ход. Избраник на победилите десноцентристи, той бе номиниран от правителствените ръководители от ЕС. За пръв път в своята история те подкрепят шеф на комисията, когото не са избрали. Това поставя ръководенето на ЕС в непозната територия.

Триумфът на Юнкер също така бележи опасен момент за отношенията на Великобритания с Европа. Министър-председателят на Обединеното кралство Дейвид Камерън води самотна битка срещу назначаването на люксембуреца, твърдейки, че той е старомоден евроинтеграционист. Това е първият път, в който голяма държава членка на ЕС е победена по такъв начин по важен въпрос в Европейския съвет. Това вгорчава отношенията с Германия и отчуждава още повече Великобритания от ЕС.

Едно от възраженията на Камерън срещу избора на Юнкер бе тъкмо във връзка с това, че той ще засили властта на европейските депутати. Великобритания с право изрази загриженост по отношение на едно заграбване на власт, което няма никакво основание в договорите за ЕС.

В момент, когато еврозоната върви към по-голяма интеграция, съюзът се нуждае от повече демократична легитимност. Но не е ясно защо парламентът - който бе избран с избирателна активност от 46 процента - трябва да има повече власт от правителствените ръководители, които са избрани на по-представителни национални избори. Съществува и опасност, че Юнкер ще отстъпва повече пред парламента, отколкото пред държавите членки. Това крие риск от отслабване на ролята на комисията като безпристрастен регулатор на бизнеса, конкуренцията, фискалните правила и още много други.

По-големите въпроси са за Камерън. Той имаше право да се противопоставя на кандидатурата на Юнкер. Политик от задкулисието, той не е човекът, който ще повдигне доверието в ЕС след изборите миналия месец, в които анти-ЕС партии се представиха добре. Но неуспешната тактика на Камерън обяснява защо той претърпя това дипломатическо поражение. Острият му подход към ЕС от доста години - изваждайки консерваторите от десноцентристката Европейска народна партия и обещавайки референдум за членството в ЕС - навреди на позициите на Великобритания в Европа, отчуждавайки дори тези, които бяха склонни да го подкрепят по отношение на Юнкер. За своите партньори в съюза Камерън изглежда обсебен на всяка цена да удовлетвори своите евроскептични депутати.

Лидерът на Обединеното кралство трябва да ограничи щетите. Той трябва елегантно да приеме назначението на Юнкер и да осигури силен икономически ресор в ЕС за Великобритания. Камерън трябва да уточни какви са целите му за предоговаряне на британското членство в ЕС, признавайки границите на постижимото.

Юнкер и канцлерът на Германия Ангела Меркел също имат жизненоважна роля. Те трябва да признаят, че събитията от тази седмица ще насърчат британските евроскептици. Европейските лидери трябва да погледнат отвъд неуспеха на Камерън и да обмислят подкрепа за части от британския дневен ред за реформи за либерализация. Това ще помогне да се спре все по-бързия ход на Великобритания към излизане от ЕС.