Русия: Не искаме да сме световен жандарм

Съветът на федерацията забрани на Владимир Путин да използва руски войски в Украйна. Така горната камара изпълни молбата на самия президент от предния ден, обобщава "Московский комсомолец" решението на руските сенатори и помества техни коментари.

Шефът на комисията по отбраната Виктор Озеров напомни, че на 1 март сенатът упълномощи президента да използва в Украйна въоръжени сили само като предупреждение към Киев да не започва агресивни действия в Крим. Същия месец федерацията включи полуострова в състава на Русия. Вицепредседателят на горната камара Иляс Умаханов изрази надежда, че щом сенаторите гласуват против изпращането на войски в Украйна, Западът "ще остане без аргументи за бойкот" на руския парламент. Олга Кавитиди от Крим изтъкна, че Русия не ощетява сигурността си, тъй като при заплаха от терор или агресия президентът може да използва войски и без разрешение от Съвета на федерацията.

"За" отмяна на сенатското постановление, упълномощило Путин да изпраща войски в Украйна, гласуваха 153 сенатори, един бе против, отбелязва печатът. "Някой все пак не е съгласен?" - учудила се председателката на камарата Валентина Матвиенко, цитирана в "Московский комсомолец". Тя запитала има ли желаещи да се изкажат, но "бунтовният сенатор" не реагирал. Има техническа възможност гласувалият "против" да бъде установен, "но според мен Матвиенко го знае и без това, а за останалите не е задължително", коментира източник от камарата. Той допуска, че "на някой сенатор му е била поставена задача да гласува различно от всички, за да се демонстрират пред световната общност свободата на съвестта и полярните мнения в нашия парламент".

Сенатори, говорили пред "Комерсант", единодушно твърдят, че гласът "против" се дължи "или на случайно натиснато копче, или на повреда в системата". "Теоретично може да предположим, че според някого трябва да пратим войски. Тайните обаче плъзват много бързо, щяхме вече да знаем", обяснил Евгений Тарло. Според източник на вестника "против" гласувал зам.-председателят на камарата Вячеслав Щиров; той обаче не бил открит за коментар. Членове на горната камара заявиха, че предишното им решение "е изпълнило историческата си роля" и "видимо е укрепило" авторитета на Русия "в страните от Азия, Африка и Латинска Америка"; сега обаче дошло време да отправят към западните партньори на Русия "позитивен сигнал", добавя "Комерсант".

"Отмяната на нашето постановление показва, че не смятаме да бъдем световен жандарм", изтъква сенаторът Константин Добринин, цитиран в "Росийская газета". Валентина Матвиенко призовала да не се очаква "второ разрешение" на сената за изпращане на войски в Украйна, но посочила, че "ако бъдат нарушавани правата на етническите руснаци и на рускоезичните украинци", Съветът на федерацията "няма да си затваря очите и ще търси решение самостоятелно, както и в диалог със западните ни партньори". И заявила пред журналисти, че няма нужда Русия да праща в Украйна миротворчески контингент, както настояват местни сепаратисти, тъй като става дума за украинска вътрешнополитическа криза.

Междувременно украинският президент Петро Порошенко минава от първия към третия етап от мирния си план - "примирието в Източна Украйна приключва със стрелба и политически скандали", пише "Независимая газета". Днес Порошенко ще представи план за конституционна реформа в Украйна пред форум на ПАСЕ в Страсбург. Неотдавна той заяви, че промените целят децентрализация на властта и широки пълномощия за провинцията. Според него този подход е от ключово значение за осъществяване на мирния му план, посочва изданието.

Конституционната реформа, планирана още през управлението на бившия президент Виктор Янукович и започната след смяната на властта, прерасна в задкулисни интриги. Парламентарната комисия, която трябваше да представи пред обществото проект за нов основен закон, провали сроковете за подготовка на документа и затъна в политически спорове, отбелязва всекидневникът.

Киевският аналитик Дмитро Тимчук нарича "интрига с лоша миризма" започналите преговори за уреждане на конфликта между централната власт и източноукраинските сепаратисти с участието на ОССЕ. "Името на тази интрига е Виктор Медведчук", участвал в първите разговори, твърди той. Медведчук - някога сивият кардинал на бившия украински президент Леонид Кучма и кум на Путин, осъществяваше руски проекти в Украйна, заявява експертът. Според него "само това дори кара човек да вижда в тристранните преговори долнопробен цирк, в който ги е превърнала Москва". Според вестника Киев посрещнал "със сдържан оптимизъм" предложението на Путин да се отмени разрешението за изпращане на руски войски в Украйна. После обаче с тревога чул уверения на руския президент, че Москва "винаги ще брани етническите руснаци в Украйна" и украинците, които "се чувстват част от широкия руски свят", като "реагира по съответния начин".

"Надявам се да не потрябват въоръжени сили", допълнил Путин. "Владимир Путин адресира друг свой тезис до украинската власт - трябва да бъде продължен режимът на примирието, изтичащо утре сутринта", пише изданието. Според руския лидер Киев не бива да настоява сепаратистите да се разоръжат, по-специално защото "радикалните сили като "Десния сектор" и други не са разоръжени и до ден-днешен". На Майдана в Киев наистина още има палатки, но оръжие няма, вмята "Независимая газета".

Според експерти от Киев преговорите са провалени, а симпатизантите на отцепническите Донецка и Луганска народни републики използват тези преговори за параван с цел да протакат нещата. "Те обещаха да спрат огъня, но продължават атаките срещу позициите на украинските военни; отново бе свален хеликоптер", подчертава политологът Володимир Фесенко. "Щом се водят бойни действия срещу украинските военни, значи никакво примирие няма" и Киев "трябва официално да заяви, че спира преговорите, защото условията на примирието не се
изпълняват", казва наблюдателят.