Икономист: Прокуратурата се намеси грубо и нескопосано в КТБ

Според Стефанов какъвто и път да бъде избран, експертите ще го коментират по различен начин. Кризата в банката може да се разглежда като пазарен изход, защото концентрацията на държавни пари в нея крие по-големи рискове във време на криза.

Оманският фонд има над 10% от КТБ и това го прави кандидат за участие в рекапитализирането, а акциите му трябва да са обезсилени. ВТБ има под 10% и съответно акциите не са обезсилени, а тя се превръща в основен кандидат-купувач. Странно е защо не се включва в плановете и другият голям акционер, който управлява и притежава банката в момента, ако се окаже, че тя не е фалирала. Това каза за БНР икономистът от Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов. Според него няма голямо противоречие в двата пътя пред банката – рефинансиране или придобиване от друга банка.

Ако до петък едно от тези две решения можеше да бъде взето на пазарен принцип между инвеститорите в тази банка, от тук насетне хората, които определят каква ще бъде съдбата на банката и кой ще я притежава, са в БНБ и министерство на финансите. Какъв начин ще изберат, за да го направят, изцяло зависи от тяхната дискретност, заяви експертът.

Това, което със сигурност даде усещенето за криза, е, че в случая правителството предпочете да не реагира предварително, а следварително. Друг важен елемент е изключително грубата, нескопосана намеса на българската прокуратура в историята. Описанието "слон в стъкларски магазин" е, бих казал, меко. Ако това обаче бъде наречено грешка, повдига много сериозни въпроси. Дали става въпрос за грешка или за сериозна непрофесионалност, във всички случаи обаче мисля, че това ще сложи пореден много сериозен въпрос, който Брюксел ще постави по отношение на реформата в правораздаването, каза още икономистът.