Потопът във Варна заради тотална немарливост

От поне 3 години дерето в кв. “Аспарухово” създава проблеми. По цялото му протежение са разположени незаконни ромски къщи, които през годините никой не смее да бутне. Тези постройки са една от причините за нарушената водопроводимост на канала. Друга са нерегламентираните сметища, които се образуват там и които никой не помни да са почиствани, пише в. Труд.

Трети фактор, който може да е оказал влияние, е изсечената гора над близката местност Джанавара. Десетки сигнали са подавани за незаконна сеч, но тези набези не са спрели. Заради обезлесяването в района има няколко свлачища, които периодично се активизират. През 2012 г. свлачище отнесе пет незаконни къщи, чиито останки още са в дерето и го задръстват. Водосборната територия на т.нар. западен отводнителен канал в “Аспарухово” е около 4,5 кв. км. За един час при падналите валежи от 35 литра на кв. м през запушеното дере и после през квартала са преминали около 140 млн. литра вода, изчислиха експерти.

През годините са подавани много сигнали и за незаконната сеч, и за строителството, и за изхвърлянето на отпадъци в дерето. Реакцията на местната власт и държавните служби винаги е била, че се правят проверки. Резултат обаче няма. Причината е прозрачна - ромите са най-ухажваните избиратели. Причината за трагедията е изцяло човешка, а не природна, заяви пред “Капитал” експертът от екоминистерството Асен Личев. Той обясни, че водосборът в Аксаково идва от 221 метра надморска височина и слиза на нула. Няма нито река, нито язовир, наводнението е предизвикано само от количеството дъжд. “Кварталът така е застроен, че водата може да се оттича само през къщите”, обясни Личев. Незаконна сеч в района на бедствието има, призна директорът на Регионалната дирекция по горите Емануил Димитров. Според него обаче не тя е причината за наводнението. В района на Джанавара са констатирани 260 нарушения, санкционирани с актове.

По закон при бедствия се задейства Единна спасителна система, част от която са почти всички министерства и общините. Главната роля при бедствия поемат областните управители, кметовете и “Пожарна безопасност и защита на населението” в МВР. Пожарната, заедно с дирекциите на полицията и центровете за спешна помощ, са координатори на спасяването. При опасност от бедствие местният шеф на пожарната трябва да информира областния управител или кмета. От там на крак трябва да бъдат вдигнати цялата администрация и щабовете за защита.

Варна има план за защита при наводнение. В него пише, че общината “няма специализирана система за ранно предупреждение и оповестяване при наводнение”. “Но като се има предвид, че няма потенциално опасни хидротехнически съоръжения, които да носят някакъв риск, тя не е жизнено необходима”, се твърди в документа, който настоява, че въпреки това Варна има система за своевременна реакция. Според плана ежедневно се следи бюлетинът за метеорологичната обстановка. При прогноза за интензивни валежи шефът на пожарната сигнализира оперативния дежурен на общината. Той незабавно докладва на кмета и шефа на отдел “Дейности по защита на населението”. Дежурният предава предупреждението и на районните кметове.

В случая с Варна областният управител е изпратил прогноза за обилни валежи и бури до всички кметове на 18 юни. Въпросът на “Труд” към кмета Иван Портних задействал ли е след предупреждението щаба си за бедствие, получи отговор: “Моят щаб беше в калта сред хората”. Варна има сиренна и акустична система за предупреждение на населението, за която отговаря пожарната. По думите на шефа на огнеборците в града Тихомир Тотев е нямало как хората да бъдат предупредени със сирени, тъй като не се е знаело, че идва вълна.