Тежката корона на бъдещия испански крал

Испанският принц престолонаследник Фелипе е изправен пред сериозни предизвикателства да повиши популярността на монархията, в момент, когато се готви да наследи короната от своя баща, крал Хуан Карлос, който абдикира на 2 юни, коментира ДПА.

Новият крал ще се възкачи на трона, след като баща му се откаже официално от престола, с тежката задача да възстанови легитимността на испанската монархия след един труден период. Крал Хуан Карлос придоби такава легитимност, след като преведе страната през прехода към демокрация след смъртта на диктатора Франсиско Франко през ноември 1975 г. Като държавен глава, и като посочен от самия Франко негов наследник, монархът обедини демократичните сили в Испания. Хуан Карлос се справи с тази задача добре и испанците в голямата си част признаха, че неговата лидерска роля е била от жизненоважно значение за този процес. На 23 февруари 1981 г.
страната изпусна въздишка на облекчение, когато чу гласа му по телевизията, след неуспешен опит за военен преврат. "Короната, символ на вечността и единството на родината, изобщо не може да толерира действията и поведението на хората, които искат да прекъснат със сила демократичния процес", заяви тогава Хуан Карлос.

В този контекст, много експерти се обединиха около мнението, че Испания - една страна с дълга републиканска традиция, наред със своите монархически институции - бе в продължение на много години повече "хуанкарлистка", отколкото монархическа. Последните години от управлението на Хуан Карлос обаче хвърлиха сянка върху неговата репутация, като корупционен скандал, във връзка с който бяха повдигнати обвинения на дъщеря му Кристина бе основната причина той да загуби популярност.

В една страна, която бе много тежко засегната от икономическата криза, дългото разследване на случая, в който на
пряк роднина на монарха бяха предявени обвинения за първи път в историята на Испания, се превърна в кошмар за кралското семейство. Твърди се, че съпругът на Кристина Иняки Урдангарин е присвоил близо 6 милиона евро държавни средства, и го грозят дълги години затвор, ако бъде признат за виновен. Според прокуратурата принцеса Кристина е играла по-дребна роля в схемата.

Крал Хуан Карлос обаче също имаше своя принос за неприятностите, с които се сблъска монархията. Той отиде на
предизвикал полемика лов на слонове в Ботсвана през 2012 г., за който поднесе безпрецедентно публично извинение. И неговата връзка с приятелка, Корина цу Зайн-Витгенщайн, хвърли съмнение върху брачния му живот, като определено не се отрази положително на имиджа на монархията. В добавка, застаряващият Хуан Карлос страда от повтарящи се здравословни проблеми. В момент, когато безработицата бе много висока и Испания се мъчеше да задържи своя дефицит под контрол, хората и медиите не бяха готови да простят за предполагаемата корупция и луксозния живот на членовете на кралското семейство.

Испания изобщо не е имала крал по време на Първата (1873-1874 г.) и Втората република (1931-1939 г.), а също така и по време на 36-годишния режим на Франко. Няколко от политическите партии в страната, включително една от водещите, социалистите, произлизат от републиканска традиция, като монархията предизвиква полемика и в области като Каталония и Страната на баските, където сепаратистките настроения са силни. В този контекст Хуан Карлос придоби легитимност като крал, който стои по-настрана от общественото внимание и харчи по-малко пари от държавния бюджет, в сравнение с британската кралица Елизабет II или мароканския крал Мохамед VI, например.

"Тук човек трябва да печели трона отново, ден след ден, месец след месец и година след година", заяви веднъж испанският монарх. "Когато хората са настроени срещу теб, можеш да си стегнеш багажа", допълни той. Напълно възможно това обстоятелство да има връзка с решението му да абдикира. Испанската монархия бе в продължение на много години най-популярната институция в страната, като през 1995 г. нейният рейтинг достигна своя пик от 7,5 пункта при максимум 10. В проучване на общественото мнение, публикувано миналия месец от държавния институт Се И Есе, обаче тя получи едва 3,7 и изостана далеч зад полицията, армията и медиите - и също зад правителството и политическите партии.

Докато любовта на испанците към монархията и нейния символ намалява рязко според социологическите анкети, започнаха дебати какъв е смисълът от монархията в една утвърдена демокрация и се чуха искания за референдум по въпроса. Отсега нататък, на Фелипе VI ще се падне отговорността да предефинира ролята на испанския монарх. По-сдържан и по-малко харизматичен от своя баща, той е един от най-популярните членове на испанското кралско семейство, но също ще трябва да печели наново тази подкрепа всеки ден.

Обучен за крал, Фелипе сега ще се заеме с тежката задача да отдалечи испанската монархия от имиджа, придобит в последно време от неговия баща, и да възстанови легитимността, на която тя се радваше през първите години след връщането на страната към демокрацията.