Защо виждаме неща, които не съществуват?

Известният британски учен проф. Ричард Уайзман изследва необяснимото с научни средства в книгата си „Паранормалното“, разкривайки удивителни истини за духове, ясновидци и преживявания извън тялото – за някои комични, за други страшни, – за да докаже, че не съществуват паранормални явления.

Това заключение основателно провокира въпроса: Защо тогава толкова много хора твърдят, че са преживели нещо свръхестествено?

В „Паранормалното“ Уайзман дава логичен отговор на този въпрос. Именно логиката може да ни доведе до корените на паранормалното; това става ясно още от подзаглавието на книгата – „Защо виждаме неща, които не съществуват“. Захващайки се с тези на пръв поглед ненаучни занимания, авторът основателно проучва дейността на човешкия мозък, поведението и убежденията на хората. В предговора на книгата той пише: „подобни занимания биха си стрували, ако съумея да отместя поглед от съществуването на самите феномени и вместо това се съсредоточа върху дълбините на онази завладяваща психология, която се крие зад човешките вярвания и преживявания.“

Уайзман ни запознава отблизо с куче, набедено за екстрасенс, с опитите на някои учени да фотографират душата, показва как една гумена ръка може да ни разкрие истината за астралното летене, как да „напускаме тялото си“ и да установим как мозъкът ни решава къде точно се намираме в конкретния момент. Авторът предлага различни тестове и интересни методи, чрез които всеки сам може да се докосне до невероятното. „Паранормалното“ повежда към едно приключение, където реалността, колкото и странно да звучи, е по-чудата и далеч по-възхитителна от измислицата.

Ричард Уайзман – познат у нас с книгите „Факторът късмет“ и „59 секунди: помисли малко, промени много“ – е единственият британски професор по Обществена психология, който има международна репутация за своята изследователска работа в необичайни области – в това число късмет, хумор, измама, паранормални явления... Неговите изследвания са попадали в над сто и петдесет телевизионни програми по света и са често цитирани от разнообразни медии. Авторитетният учен Ричард Докинс коментира работата на Уайзман така: „Свръхестественото е емоционално привлекателно за хората. На тях много им се иска странните, призрачните явления да са истина... Уайзман ни предлага едно по-висше удоволствие – ловко разобличавайки шарлатаните, спекулиращи с паранормалното, той разпръсва мъглата на свръхестественото и дава път на ярката светлина на разума.“