Прокуратурата в неведение каква е причината за аферата "Костинброд"

Въпреки неколкомесечното разследване на костинбродската афера с бюлетините от миналогодишния парламентарен вот прокуратурата не е успяла да отговори на един от основните въпроси - каква е била причината да се напечатат допълнително над 350 хил. бюлетини. Това става ясно от обвинителния акт срещу бившия главен секретар на МС Росен Желязков, който Софийската градска прокуратура е внесла в съда.

Костинбродската афера се развихри на 11 май м.г., деня за размисъл преди вота. Тогава сегашният кандидат за евродепутат Николай Бареков обяви в ефира на TV7, че прокуратурата е заловила стотици хиляди бюлетини, с които от ГЕРБ се готвели да фалшифицират изборите. Същия ден прокуратурата пусна съобщение, че такава акция наистина има, но без да споменават каквито и да е опити за подмяна на вота. Политическите партии обаче нарекоха аферата опит за държавен преврат. ГЕРБ отрече какъвто и да е заговор, а лидерът им Бойко Борисов заяви, че костинбродската история им е отнела 5-6% от гласовете. В обвинителния акт се посочва, че Желязков, който е единственият обвиняем, е извършил длъжностно престъпление, като не е упражнил контрол върху двама свои подчинени. Те са отговаряли за организацията на изборите, включително и печатането на документите. Прокуратурата смята, че бившият главен секретар е проявил немарливост, за да набави облага за собственика на печатница "Мултипринт" Йордан Бончев, който е общински съветник от ГЕРБ в Костинброд. Въпросната облага се изразява в "спестени организационни и производствени дейности" в процеса на печат. Разследващите смятат, че престъплението е извършено умишлено и Желязков е съзнавал, че постъпките му могат да доведат до вредни последици. Но никъде не се посочва какъв е бил мотивът, нито пък ползата за самия главен секретар. Това е втори опит на прокуратурата да вкара делото в съда. То вече бе прекратено веднъж от съдия Ани Захариева. В мотивите си тя заяви, че разследващите не са посочили с каква цел е действал Желязков. Решението й бе потвърдено и от Апелативния съд, пише в. Сега.

По въпроса, с каква цел са надпечатани 350 хил. бюлетини, прокуратурата също мълчи. Отбелязано е само, че това се е случило, описано е и състоянието на тези документи - нарязани и сгънати, т.е. готови за гласуване са били 161 955 бюлетини, а 234 120 бр. са били ненарязани и негодни. 62 420 бюлетини са смачкани и скъсани, а 59 292 напълно негодни, бледи и нечетливо напечатани. Разследващите посочват, че договорът за изпълнение на поръчката е изтекъл на 8 май и дотогава всички бюлетини би трябвало да бъдат изнесени. "Въпреки тези свои задължения изпълнителят - "Мултипринт", е отпечатал в производствената си база много над договорените и нужни за нормалното провеждане на изборите", пише в обвинителния акт. "Надпечатването, липсата на строг контрол, неправилното съхранение на бюлетините и изнасянето на част от тях след датата на изпълнение на договора се дължи на неизпълнението на служебните задължения и неупражнения контрол от страна на Желязков", констатира наблюдаващият прокурор Нина Кирилова. От държавното обвинение отбелязват, че двамата му подчинени - Веска Янева и Иво Цонков, които са отговаряли за контрола по изпълнение на обществената поръчка, не са били командировани в Костинброд. Вместо това се държала връзка по телефона между Цонков и икономическия директор на печатницата Георги Иванов.

От прокуратурата отбелязват също, че договорът между МС и фирмата е сключен само 11 дни преди крайния срок за напечатването на бюлетините, предназначени за гласуване в България, и само ден преди срока за изработка на тези за чужбина. По договора си с МС "Мултипринт" е напечатала общо 8 343 000 бюлетини. 700 000 от тях са били предназначени за секциите в чужбина. За тях държавата плаща над 899 хил. лв. без ДДС. В тази цена обаче се включват 5% отстъпка, предложена от Бончев, като в замяна е поискал промяна в изискванията за начина, по който трябвало да се лепят бюлетините.