Търговските вериги се уплашиха, че ще им бъдат наложени санкции и започнаха да предлагат и български стоки. Цените на стоките на всеки един пазар се определят от пазара, а не от търговските вериги. Законът цели да има равнопоставеност между доставчиците - българските и чуждите. Това каза Марияна Кукушева, председател на УС на Федерация на хлебопроизводителите и сладкарите в България по БНТ.
Според нея политиката на ниските цени доведе до политика на ниски доходи. Търговските вериги са свършили много работа за изсветляването на българската икономика, но се стигнало до парадокс, който е довел до закриването на не малко предприятия. Според нея има натиск при договаряне от страна на търговските вериги спрямо доставчиците, както и разликите в пакета от търговски отстъпки и търговски надценки.
Промените в Закона за защита на конкуренцията, касаещи търговските вериги у нас, може да навредят на пазара. Въвеждането на понятие „значителна пазарна сила“ и прекалените правомощия на Комисията по конкуренцията (КЗК) носят рискове. Проектът вече е приет на първо четене в парламента. Бъдещият закон въвежда понятието „значителна пазарна сила“ и предвижда КЗК да одобрява и редактира договорите на големите търговски вериги с техните доставчици. Целта според вносителите на закона е да се защитят дребните български производители и да се даде по-широк достъп до хипермаркетите на родните стоки.
Не са равнопоставени българските и чуждите производители, категоричен е финансистът Емил Хърсев. Според него конфликтът между българските производители и търговските вериги води до задънена улица и трябва да излезем от нея. "Всички европейски страни са минали през това. Трябва да има баланс. Новият закон не въвежда равнопоставеност. За мен е непонятно защо трябва да има битка между производителите, трябва да има партньорство", добави той.
Цената на хляба е под нейната себестойност. Това води до загиване на малкия и средния бизнес. За да станеш доставчик на търговска вериги трябва да имаш сертификат, да имаш силно производство, да имаш развито производство. Масовата практика е, че ако си договорил една цена ти се плаща по-малко. Истината е, че положението е още по-лошо и производствата масово фалират, обяви Кукушева.
Нов вариант на закон не сме виждали, обяви Йордан Матеев, който е председател на Сдружение за модерна търговия. Той изтъкна, че има основания да смята, че не се работи за предотвратяване рисковете от фалити на предприятията в готвените промени. "Напрежение наистина има", категоричен е Матеев, но от друга страна трябва да се въведе регулация на пазара.
"Оттук нататък трябва да се осигури свободен пазар на договаряне. Това може да се уреди с етични кодекси, както е в Англия, например. Нелоялните търговски практики могат да влязат в търговския закон, където да бъдат регулирани", предложи Матеев.
Според експертите на Световната банката подходът на България към проблема не само е „уникален“ в Европа, но и вреден, защото най-вероятно ще претовари и затрудни антимопополната комисия.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)