Бизнесът иска ограничения за осигурителните прагове

Промени, които значително могат да ограничат действието на минималните осигурителни прагове у нас, предлагат работодателските организации. Предложението е част от пакет с искания за осигурителната система на три работодателски организации - Българската търговско-промишлена палата, Стопанската камара и Асоциацията на индустриалния капитал, пише в. Сега.

БСК иска минималните нива на осигуряване да важат само за работодатели, които пряко са участвали в договарянето им. В момента преговорите текат на браншово ниво и е достатъчно споразумението да се подпише от една работодателска и една синдикална организация, за да се разпрострат резултатите върху цялата икономическа дейност. Така преди година се стигна до абсурди и продължителни спорове. В сектор здравеопазване например беше предвиден ръст на праговете в болниците с рекордните 13-16%. Той не беше подкрепен от асоциацията на директорите в здравеопазването, а само от фармацевт от БТПП и Мими Виткова от името на КРИБ, която после си призна, че сложила подписа си като наказателен вот срещу директорите, понеже не идвали на преговорите.

"В преговорите реално не участват 2/3 от работодателите и така се нарушава правото на колективното трудово договаряне. Праговете бяха въведени като мярка срещу недекларираната заетост, а според статистиката на ЕК България далеч не е на първите места по укриване на заетост", коментира от стопанската камара. БТПП пък предлагат да има методика, по която нивата да се определят. В нея трябва да се включват производителността, приносът в брутния вътрешен продукт, инфлацията и др.

Осигурителните прагове в последните години са редовно критикувани от Европейската комисия заради нежеланите странични ефекти, които се проявиха в кризата. Праговете в някои сектори догониха вече нивото на средната заплата. Засега кабинетът не е взел категорично отношение по проблема, защото се очаква мащабно изследване на ефекта от праговете върху заетостта. Според пилотно проучване в трите най-слабо развити региона и с най-високи нива на безработица - Северозападен, Северен Централен и Североизточен, повишението на праговете оказва негативен ефект върху заетостта в търговията, хотелиерството и ресторантьорството от 2009 г. насам. За строителството този негативен ефект се наблюдава само през 2009 г.

Между 15 и 20% да бъдат увеличени заплатите на работещите в образованието, здравеопазването, държавната администрация и културата от догодина. Това искат КНСБ от бюджет 2015, заяви вицепрезидентът Пламен Димитров. Увеличението би струвало на хазната около 250 млн. лв. и ще обхване между 170 хил. и 200 хил. заети, сметнали са от синдиката. КНСБ ще внесе предложението си в тристранката, а Димитров заяви, че иска позиция на правителството преди бюджетната процедура. Синдикатите настояват, че възможност за ръст на заплатите в реалния сектор с до 15 на сто също има. Бизнесът прогнозира по-скромно увеличение - с 4-5% за тази година.