КС допусна дело за указа на Плевнелиев за ЦИК

Конституционният съд (КС) допусна единодушно за разглеждане по същество конституционно дело по искането на БСП и ДПС за установяване на противоконституционност на указа на президента Росен Плевнелиев за ЦИК, съобщава сайтът на съда.

Делото на КС, което е под № 6 от тази година, бе образувано на 3 април. Искането е за обявяване на противоконституционност на указа на президента от 20.03.2014 г. за назначаване на членове на ЦИК. Определението на съдиите за допустимостта е прието с единодушие. Предстои съдиите да го разгледат по същество и да установят дали указът на президента противоречи на Конституцията. Припомняме ви, че 117 народни представители от БСП и ДПС внесоха в КС искане за обявяване на противоконституционност на указа, с който държавният глава Росен Плевнелиев назначи състава на Централната избирателна комисия. "В искането твърдим, че с указа си президентът е нарушил два конституционни принципа - на правовата държава и на разделението на властите", обясни тогава Манолова.

Според управляващото мнозинство президентът е нарушил императивен текст на Изборния кодекс, което нарушава принципа на правовата държава. Със своя указ Плевнелиев вменява на Народното събрание критерии за избор на ръководството на ЦИК, които не са записани в Изборния кодекс, като по този начин, според Манолова, той се е изявил като законодател и е нарушил и принципа на разделение на властите. От изказването на Росен Плевнелиев на 1 април е станало ясно, че той напълно разбира онова, което законът му налага, обясни Манолова. "То не му харесва и той не го спазва, защото според него не дава достатъчно членове на неговата партия - ГЕРБ", добави тя и бе категорична, че с изказването си Плевнелиев сам е признал, че смята балансите в ЦИК за нарушени и поради тази причина си позволява да даде на ГЕРБ един член повече.

Междувременно стана ясно, че обмудсманът Константин Пенчев сезира Конституционния съд за следенето в интернет, седмица след като Европейския съюз отмени аналогична директива. В България събирането и съхранението на трафични данни беше уредено с промени в Закона за електронните съобщения през 2010 г.. Мотивът беше именно транспонирането на европейската директива. Срещу промените имаше поредица протести, които принудиха МВР да се откаже от намерението си да следи трафика с глобален интерфейс, ако данните се събират от интернет и мобилните оператори. Като се позовава на решението на Съда в Люксембург от миналата седмица, Пенчев посочва, че текстовете в закона нарушават правата на гражданите. Събирането и съхраняването на трафични данни е намеса в личния живот и в свободата на кореспонденцията, гарантирани от конституцията, посочва омбудсманът.

"Данните позволяват да се идентифицира лицето, с което потребителят комуникира, средството, с което комуникира, времето на комуникацията, както и мястото, от където се осъществява комуникацията. Данните позволяват, също така, да се установи честотата, с която потребителят комуникира за определен период с определени лица. Тези данни, както посочва и Съдът на ЕС, позволяват да се направят изводи за личния живот на лицата – техните навици, социални контакти, място на пребиваване и други", пише в становището.