Като основни причини за ниския процент експертът посочи, от една страна, ниската посещаемост на информационните родителски срещи за ползите от ваксината, а от друга - влиянието на антиваксиналните движения. Тодорова уточни, че фактът, че ¼ от момичетата на 12 години са се ваксинирали е надминал очакванията й. Според нея през целия период на имунизиране нежелана реакция, в следствие на ваксинирането е имало само в един-единствен случай.
„На някои места има антиваксинални силни движения, които в момента, в който разберат, че се организира среща, сигнализират регионалните инспекторати по образование и директорите на съответните училища, стоят пред училищата и агитират родителите да не влизат на родителските срещи. В резултат на това, от страх да не се стига до нетърпимост между две групи - които искат да присъстват на такава среща и които не искат, инспекторатите просто не оказват съдействие и не позволяват на регионалните координатори да провеждат подобни срещи", уточни тя.
„Съпротивите спрямо тази програма и мръсотията, която се изля върху проекта, че ваксините са неразрешени, че причиняват стерилитет и пр., ни караше да се съмняваме, че дори дотук ще стигнем. Това показва, че може би това е един работещ механизъм. Ние не твърдим че се гарантира 100% ефикасност и в самата Национална програма е казано, че има първична и вторична профилактика. Единствено и само комбинацията от двата метода може да гарантира над 90% снижение на заболяването и смъртните случаи. Полагаме основата на първичната профилактика, но във всички информационни кампании, които се провеждат с родителите, се обяснява за значението на вторичната профилактика - именно на редовния гинекологичен преглед".