Оцеляла след геноцида в Руанда разказва за ужаса

Оцеляла след геноцида в Руанда през 1994 г. разказва ужаса от случилото се. Жанет Мукабиагажу била на 15 години и живеела с родителите си и със своите по-големи 6 братя и сестри в Гитарама, на 50 км от Кигали, когато започнал геноцидът през април 1994 г. Тя си спомня нощта, в която екстремистите хуту за първи път дошли в дома й и клането, което последвало, пише "offnews.bg".

Ето и нейният разказ:

„На 8 април бяхме вкъщи и се приготвяхме да си лягаме, когато чух хора в селото да вдигат силен шум. Те казаха: „Тутси са убили президента Хабиаримана и сега ние ще убием хората от племето тутси“. Когато погледнахме навън, те вече бяха там, хвърляха камъни по къщата ни. „С нас е свършено“, каза баща ми.

Четирима от семейството избягахме първоначално навън и се скрихме сред банановите дървета. Родителите ни останаха в къщата. Те казаха, че няма къде да се скрият. На разсъмване жителите на селото се върнаха. Те влязоха в къщата и казаха на всички, които намериха там, да излязат навън.

Бяха много. Някои бяха войници, някои бяха интерахамве (военни екстремисти хуту), други бяха наши съседи. Някои имаха пушки и мачете. Други пък имаха пръчки със забити в тях пирони. Наричаха ги нтампонгано юмванзи, което означава „без прошка“. Аз се криех отзад, в тоалетната. Брат ми Жан Баптист също беше избягал от къщата. Не знам къде отиде.

Те казаха на семейството ми да седне. Застреляха някои. Други убиха с мачете. Не ги видях да умират, но ги чувах как плачат и звуците от куршумите. Чух 17-годишния ми брат Южийн да ги пита: „Защо ни убивате? Бяхме приятели“.

Когато приключиха, аз отидох при семейството си. Видях баща ми, майка ми, две от сестрите ми и двама от братята ми. Те вече бяха мъртви. Видях Южийн. Бяха го проболи в гърба, след което във врата. Виждах, че ще умре. Докоснах го, но не можех да го взема на ръце и да го изнеса навън. Не знам дали той можа да ме познае, защото не говорехме.

Отидох да се скрия отново сред банановите дървета.

На втория ден те се върнаха и отново го прободоха. Не го убиха. Оставиха го и отидоха да убиват други. На третия ден отново дойдоха и разрязаха тялото му на две. Когато той умря, аз избягах.