Зрелостниците ни ще изучават „забранени автори”

„Забранените писатели” като Георги Марков и много други да влязат в българските училища, поискаха автори на христоматия по литература за 12 клас. В нея са включени творби на убитите от комунистите Георги Марков, Георги Заркин и Яна Язова, политическите затворници Йосиф Петров, Петко Огойски, Трифон Кунев, Пенко Керемидчиев, Йордан Русков, Коста Георгиев – Босяк, Атанас Райков, Герчо Джамбазов, както и на забраняваните Блага Димитрова, Радой Ралин, Змей Горянин, Мехмед Карахюсеинов, Димитър Инкьов, съобщи БТА.

„Те не се преклониха пред комунистическата диктатура и днешната червена олигархия не желае гражданската им смелост и творчеството им да станат известни на младото поколение - за да го държи отново в подтисничество“, каза при представянето Васил Къдринов, редактор на христоматията.

Това е дълг към нашата общественост, който имаме от 25 години - да съберем в една христоматия творби на онези български писатели, които не се преклониха пред комунистическата диктатура, за което заплатиха с години по затворите или дори с живота си, обяви в началото на представянето на книгата един от съставителите - социологът Васил Къдринов.

„Затова тези писатели и поети не са включени в учебната програма по литература от послушните на олигархията министри на просветата“, според Ангел Николов, съставител на книгата.

Христоматията по литература за 12-ти клас „Забранените писатели” е финансирана от Европейския парламент, Фондация „Конрад Аденауер” и Центъра за европейски изследвания „Вилфрид Мартенс”. Тя бе подкрепена от литератори и общественици.

Съставителите на христоматията от центъра „Хана Аренд” я предоставят за утвърждаване като учебно помагало за свободно избираема подготовка от МОН, но ако това не се случи възнамеряват да организират кампания за представянето и в страната и разпространението и сред учениците и учителите по литература.

Присъстващите общественици се обединиха около тезата, че българската младеж има право да знае истината за националната ни история и литература и да чете „Задочни репортажи за България” на Георги Марков, „Записки за българските страдания” на Петко Огойски, „Ботуш Каишев” на Димитър Инкьов, „Ситни дребни като камилчета” на Трифон Кунев, стиховете на Йосиф Петров, Георги Заркин, Мехмед Карахюсеинов, Стефан Стамов, сатирите на Радой Ралин и творбите на другите блестящи писатели и поети, които останаха честни пред съвестта и народа си.